Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Уейлрън беше уверен, че ще получи подкрепата на епископ Хенри в дръзкия си замисъл. Хенри беше толкова влиятелен, че помощта му наистина би могла да направи възможно всичко това. Все пак той бе Анри дьо Блоа, по-малкия брат на краля. Освен че беше духовникът с най-добри връзки в Англия, беше и най-богатият, защото освен това беше абат на богатия манастир Глостънбъри. Очакваше се също така да стане следващият архиепископ на Кентърбъри. Кингсбридж не можеше да има по-могъщ съюзник. „Може би наистина ще се получи“, надяваше си Филип. „Може би кралят ще ни даде възможност да построим нова катедрала“. Докато мислеше за тези неща, имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне от надежда.

Един стюард го уведоми, че епископ Хенри едва ли ще го приеме, преди да е минал обеда. Филип се почувства твърде уязвен, за да може да се върне в манастира. Обзет от нетърпение, тръгна да разгледа най-големия град, който бе посещавал някога.

Епископският палат беше в югоизточния ъгъл на града. Филип тръгна покрай източната стена, през дворовете на още един манастир, абатството „Света Мария“ и излезе в квартал, явно отдаден на кожарския занаят и обработката на вълна. Районът беше кръстосан от малки потоци. Като погледна по-отблизо разбра, че не бяха естествени, а направени от човека канали, които отклоняваха част от река Ичън, за да тече през улиците и да осигурява големите количества вода, нужни за щавенето на кожи и прането на овчата вълна. Такива производства обикновено се развиваха край воден източник и Филип се удиви на дързостта на хората да докарат реката до работилниците си, вместо обратното.

Въпреки оживената дейност, градът беше по-тих и по-малко претъпкан от всеки друг, който Филип беше виждал досега. Места като Солсбъри или Хиърфорд изглеждаха ограничени от крепостните си стени като дебел мъж в тясна дреха: къщите бяха твърде близо една до друга, улиците — твърде тесни, а както хора и животни се блъскаха за място човек имаше чувството, че всеки момент може да избухнат свади. Но Уинчестър беше толкова голям, че като че ли имаше място за всеки. Докато обикаляше постепенно осъзна, че това усещане за свободно пространство отчасти се дължеше на квадратното решетъчно разположение на улиците. Повечето бяха прави и се пресичаха под прави ъгли. Никога досега не беше виждал това. Градът трябваше да е бил построен по план.

Имаше десетки църкви. Бяха с всевъзможни форми и размери; някои — от дърво, а други — от камък и всяка обслужваше малкия си квартал. Градът трябваше да е много богат, за да поддържа толкова много свещеници.

Докато вървеше по Месарската улица малко му призля. Никога не беше виждал толкова много сурово месо на едно място. Кръв се оттичаше от касапниците на улицата и тлъсти плъхове притичваха между краката на минаващите хора.

Южният край на Месарската улица го изведе на средата на Високата улица срещу стария кралски дворец. Дворецът не беше използван от крале, откакто бе построена новата цитадела в замъка, бяха му казали, но кралската монетарница продължаваше да сече сребърни пенита в приземието на сградата, защитено от дебели стени и порти с железни решетки. Филип постоя до решетките, изумен от невъобразимото богатство пред очите си.

Имаше още няколко други хора, зазяпани в същата гледка. Това несъмнено бе нещо, в което всички гости на Уинчестър се заглеждаха. Една млада жена, която стоеше близо до него, му се усмихна и той също й отвърна с усмивка. Каза му:

— Можеш да направиш каквото си поискаш за пени.

Не разбра какво имаше предвид и отново й се усмихна разсеяно. После тя разтвори наметалото си и той с ужас видя, че отдолу е съвсем гола.

— Всичко каквото пожелаеш, за едно сребърно пени — рече тя.

Усети в слабините си смътно разбуждане на страст, като призрака на отдавна погребан спомен. След това осъзна, че тя е курва. Лицето му се изчерви от смут. Обърна се и бързо се отдалечи. Тя подвикна след него:

— Обичам хубава кръгла глава.

Подигравателният й смях го подгони.

Развълнуван и притеснен, той свърна по една от страничните улички и се озова на пазара. Видя кулите на катедралата, извисени над пазарните щандове. Забърза през тълпите, глух за речовитите увещания на продавачите и си проби път към манастирския двор.

Редът и спокойствието на църковната земя му дойде като прохладен полъх. Спря се в гробището, за да събере мислите си. Чувстваше се посрамен и оскърбен. Как смееше тя да изкушава мъж в монашеско расо? Явно го беше разпознала като гост… Възможно ли беше монаси, озовали се далече от своя дом манастир, да са нейни клиенти? Разбира се, че бе възможно, осъзна Филип. Някои монаси извършваха същите грехове като обикновените хора. Просто беше стъписан от женското безсрамие. Гледката с голотата й остана в ума му както нажеженото ядро на пламъка на свещ продължава да гори дори зад затворените клепачи, ако човек се взира в него няколко мига.