Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Филип съжаляваше, че не знае повече за плановете на Уейлрън. Не беше виждал новоизбрания епископ от деня, в който бе огледал катедралните руини. Уейлрън не знаеше колко пари му бяха нужни, за да построи църквата, а Филип не знаеше какво се кани епископът да поиска от краля. Уейлрън не обичаше да споделя плановете си и това го изнервяше силно.

Радваше се, че бе научил от Том Строителя колко точно щеше да струва строителството на новата катедрала, колкото и обезсърчаваща да беше новината. Отново изпитваше радост, че Том е при него. Строителят притежаваше изненадващо дълбоки дарования. Едва можеше да чете и пише, но можеше да проектира катедрала, да рисува планове, да пресметне броя на хората и времето, нужно за да се построи, и да изчисли колко точно щеше да струва всичко това. Беше кротък човек, но въпреки това имаше внушително присъствие: много висок, с брадато и загрубяло лице, проницателни очи и високо чело. Филип понякога се чувстваше леко притеснен пред него и се стараеше да го прикрие с благодушен тон. Но Том беше много прям, а и все едно, изобщо не беше му хрумнало, че изглежда малко плашещ в очите на Филип. Разговорът за жена му бе затрогващ и бе разкрил благочестие, което не беше толкова явно преди. Том беше един от онези хора, които пазеха вярата си дълбоко в сърцето. Понякога те се оказваха най-добрите сред вярващите.

Докато се приближаваше към Ърлскасъл, се чувстваше все по-притеснен. Доскоро това бе един процъфтяващ замък, бранеше земите наоколо, наемаше и изхранваше голям брой хора. Сега беше в руини и струпаните покрай него колиби бяха изоставени като празни гнезда по голите клони на някое дърво зиме. И Филип носеше вина за това. Беше разкрил мътещия се тук заговор и беше довел Божия гняв, в облика на Пърси Хамли, да се развихри над замъка и обитателите му.

Забеляза, че стените и порталът не бяха пострадали много. Това означаваше, че нападателите бяха проникнали вътре преди затварянето на портите. Подкара ходом коня си по дървения мост и влезе в първия от двата двора. Тук следите от битката бяха много по-явни: освен каменния параклис единственото, което бе останало от постройките на замъка, бяха няколко стърчащи от земята овъглени дървени трупи и вихрушка пепел, задухала покрай основата на крепостната стена.

От епископа нямаше и следа. Филип подкара през двора, прехвърли моста към другата страна и навлезе в горната част на крепостта. Тук имаше масивна каменна цитадела с паянтово на вид дървено стълбище, което водеше към входа на втория етаж. Приорът се взря нагоре към внушителните каменни зидове със зловещите тесни прозорци-амбразури: колкото и могъща да беше, цитаделата не бе защитила граф Бартоломю.

От онези прозорци горе можеше да гледа над стените на замъка и да наблюдава за епископа. Върза коня си за перилото на стълбището и се качи.

Вратата се отвори при докосването му. Пристъпи вътре. Голямата зала беше тъмна и прашна, а тръстиковите рогозки по пода бяха сухи като кости. Имаше изстинала камина и вито стълбище. Филип отиде до един от прозорците. Прахът го накара да закиха. Нямаше добра гледка навън, затова реши да се качи на следващия етаж.

На върха на витото стълбище се озова пред две врати. Предположи, че по-малката водеше към клозета, а по-голямата — към спалнята на графа. Влезе през по-голямата.

Помещението не беше празно. Филип замръзна на място стъписан. В средата на стаята срещу него стоеше млада и необикновено красива жена. За миг му се стори, че вижда привидение и сърцето му затупа силно. Облак от черни къдрици обрамчваше омайващото й лице. Тя също се бе втренчила в него с големите си тъмни очи и той разбра, че е не по-малко изненадана. Успокои се и понечи да направи втора стъпка навътре, когато някой го сграбчи отзад и усети студеното острие на дълъг нож на гърлото си, а един мъжки глас каза:

— Ти пък кой си, по дяволите?

Момичето пристъпи към него.

— Кажи името си или Матю ще те убие — промълви тя властно.

Държанието й издаваше, че е със знатно потекло, но дори благородниците нямаха право да заплашват монаси.

— Кажи на Матю да отдръпне ръце от приора на Кингсбридж или може да стане по-зле за него — заяви спокойно Филип.

Пуснаха го. Озърна се през рамо и видя дребен и слаб мъж, някъде на неговите години. Този Матю сигурно беше излязъл от клозета.

Обърна се отново към момичето. Тя изглеждаше около седемнайсетгодишна. Въпреки властното си държание, беше облечена дрипаво. Докато я оглеждаше, един скрин до стената зад него се отвори и от него излезе момче със сънен вид. Държеше меч. Беше лежало там в очакване или се беше крило — Филип не можа да прецени кое от двете.