Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Стигна до къщата на приора. Беше малка каменна постройка на един етаж. Въпреки студения ден вратата бе отворена. Поколеба се за миг. „Спокоен, съм, опитен съм, разбиращ, вещ съм“, каза си на ум. „Майстор съм във всички детайли на съвременното строителство. Точно човека, комуто с радост бихте се доверили“.

Пристъпи вътре в единствената стая. В единия й край имаше голямо легло с пищни завеси. В другия стоеше малък олтар с разпятие и свещник. Приор Филип бе до един от прозорците и четеше от веленова страница, тревожно намръщен. Вдигна очи и се усмихна на Том.

— Какво сте донесъл?

— Рисунки, отче — отвърна строителят, като се постара гласът му да прозвучи плътно и уверено. — За нова катедрала. Може ли да ви ги покажа?

Филип изглеждаше изненадан, но заинтригуван.

— Разбира се.

В един ъгъл стоеше голям аналой. Том го донесе на светлината от прозореца и постави гипсовата си рамка на наклонената му страна. Филип погледна рисунката, а Том започна да следи изражението му. Личеше, че приорът никога не беше виждал чертежи на сграда. Лицето му бе озадачено намръщено.

Строителят започна да обяснява. Посочи частичния разрез.

— Стоите в центъра на кораба и гледате към стената. Тук са колоните на аркадата. Свързани са с арки. През сводовете можете да видите прозорците в крилото. Над аркадата е галерията, а над нея са подтаванските прозорци.

Лицето на Филип се проясни, щом разбра. Учеше се бързо. Загледа се в плана и Том видя, че е също толкова озадачен от него.

— Когато обикаляме из обекта и отбелязваме къде ще се строят стените и къде колоните ще стъпват на земята, както и разположението на вратите и контрафорсите, трябва да имаме план като този, който да ни казва къде да поставяме колчетата си и да изпъваме канапите.

Лицето на Филип отново просветна. Не беше зле, че приорът разбираше трудно, помисли си Том. Това му даваше възможност да покаже увереност и опитност. Накрая монахът погледна вертикалния разрез. Том обясни:

— Тук е корабът, в средата, с дървен таван. Зад кораба е кулата. Тук са крилата, от двете страни на кораба. При външните ръбове на крилата са контрафорсите.

— Изглежда великолепно — промълви приорът.

Строителят разбра, че особено го е впечатлил вертикалният разрез, с показаната вътрешност на църквата, все едно, че западният край е люшнат настрани като врата на шкаф.

Филип отново погледна плана.

— Само шест просвета ли са към кораба?

— Да, и четири към канцела.

— Не е ли доста малко?

— Можете ли да си позволите строежа на по-голямо?

— Не мога да си позволя строеж на нищо — отвърна приорът. — Предполагам, че нямаш представа колко би струвало това.

— Знам точно колко би струвало — заяви Том. Забеляза изненадата на лицето на Филип: не беше разбрал, че строителят можеше да се оправя със сметки. Беше изкарал много часове, докато изчисли стойността на своя план до последното пени. — Би струвало не повече от три хиляди фунта.

Филип се изсмя глухо.

— В последните няколко седмици пресмятах годишния приход на приората. — Размаха веленовия лист, който толкова притеснено беше чел, когато Том влезе. — Тук е отговорът. Триста фунта годишно. И изразходваме всяко пени.

Том не беше изненадан. Беше очевидно, че манастирът е бил ръководен лошо в миналото. Имаше вяра, че Филип ще се справи с реорганизацията на финансите му.

— Ще намерите парите, отче — рече той. И добави благочестиво: — С Божията помощ.

Филип отново насочи вниманието си към рисунките. Не изглеждаше убеден.

— Колко време би отнело да се построи това?

— Зависи колко хора ще наемете — отговори строителят. — Ако наемете трийсет зидари с достатъчно ратаи, чираци, дърводелци и ковачи, които да ги обслужват, би могло да отнеме петнайсет години: една година за основите, четири години за канцела, четири за трансептите и шест години за кораба.

Филип отново изглеждаше впечатлен.

— Жалко, че старшите ми монаси нямат тази способност да мислят напред и да пресмятат. — Загледа се замислено в рисунките. — Значи трябва да намирам по двеста фунта на година. Не звучи толкова зле, като го поставиш така.

Том изпита възбуда. Филип започваше да вижда в идеите му изпълним проект, а не просто абстрактна схема.

— Да допуснем, че бих могъл да си позволя повече… можем ли да го построим по-бързо? — продължи приорът.

— До известна степен — отвърна Том сдържано. Не искаше да му вдъхва прекомерен оптимизъм, който можеше да доведе до обезверяване. — Бихте могъл да наемете шейсет зидари и да строите цялата църква наведнъж, вместо да се работи от изток на запад. И това би отнело от осем до десет години. Повече от шейсет, на строеж с такава големина ще започнат да си пречат един на друг и да забавят работата.