Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Започна третата си рисунка. Това бе планът на храма. Във въображението си виждаше дванадесет арки в аркадата. Църквата следователно бе разделена на дванадесет секции, наречени просвети. Корабът щеше да е с дължина шест просвета, а канцелът — четири. Помежду им, заемайки пространството между седмия и осмия просвет, щяха да са трансептите, издаващи се от двете страни на кулата, издигната отгоре.

Всички катедрали и почти всички църкви бяха с кръстовидна форма. Кръстът бе изключителният и най-важен символ на Християнството, разбира се, но също тъй бе и практичен: трансептите осигуряваха полезно пространство за допълнителни параклиси и помещения като сакристията и вестиария.

След като приключи с плана, Том се върна на централната рисунка, която показваше вътрешността на църквата с изглед откъм западния край. Сега нарисува кулата, издигаща се над и зад кораба.

Кулата щеше да е един път и половина, а може би и два пъти по-висока от кораба. По-ниският вариант придаваше на зданието привлекателно симетричен профил, с крилата, кораба и кулата, издигащи се на равни стъпки, 1:2:3. По-високата кула щеше да предаде повече драматизъм, защото тогава корабът щеше да е двойно по-висок от крилата, а кулата — двойно по-висока от кораба, в съотношение 1:2:4. Том беше избрал драматизма: това бе единствената катедрала, която изобщо щеше да построи и искаше да се протяга към небето. Надяваше се Филип да изпитва същото.

Ако Филип приемеше замисъла му, Том щеше да прерисува плана отново, разбира се, по-грижливо и в точен мащаб. И щеше да има още много рисунки, стотици: плинтове, колони, капители, конзоли, врати, кулички, стъпала, водоливници и безброй други детайли — щеше да рисува години наред. Но това, което имаше пред себе си, бе същината на сградата — простота, икономичност, изящност и съвършени пропорции. Толкова бе хубаво.

Нямаше търпение да го покаже на някого.

Беше замислял да намери подходящ момент да го занесе на приор Филип. Но след като вече бе направено, искаше му се Филип да дойде и да го види веднага.

Дали Филип щеше да го сметне за самонадеян? Приорът не беше го молил да подготви планове за строеж. Можеше да има на ум друг майстор, някой, за когото да е чул, че е работил в друг манастир и е свършил добра работа. Можеше да укори Том за домогванията му.

От друга страна, ако Том не му покажеше нещо, Филип можеше да реши, че е неспособен да планира и би могъл да наеме някой друг, без дори да помисли за него, а той не беше готов за такъв риск. Предпочиташе да го вземат за самонадеян.

Беше все още светъл следобед — време за учение в портиците. Филип щеше да е в къщата на приора и да чете Библията си. Том реши да отиде и да почука на вратата му.

Излезе от къщата за гости, понесъл грижливо таблото си.

Докато вървеше покрай руините, перспективата да строи нова катедрала изведнъж му се стори плашеща: всичкия този камък, дървен материал, всичките тези работници, всичките тези години. Щеше да трябва да управлява всичко това, да се грижи за редовната доставка на материали, да следи за качеството на дървения материал и камъка, да наема и освобождава хора, неуморно да проверява работата им с оловната линия и отвеса, да нахвърля мостри за ваянията, да планира и строи повдигащи механизми… Зачуди се дали наистина ще е способен на това.

Сетне си представи колко възхитително щеше да е, да сътвори нещо от нищо. Да види в някой бъден ден нов храм, там, където сега нямаше нищо, освен отломки и да каже: „аз направих това“.

И друга мисъл се таеше в ума му, скрита някъде в прашен ъгъл. Нещо, което не му се щеше да признае. Агнес беше умряла без свещеник и бе погребана в неосветена земя. Искаше му се да се върне при гроба й, като заведе някой духовник да изреди молитви над него и може би да постави малък надгробен камък. Но се боеше, че ако привлече внимание по какъвто и да било начин към мястото, където тя почиваше, то цялата история с изоставянето на бебето щеше да се разкрие. Оставяне на едно бебе да умре все пак се смяташе за убийство. Докато седмиците минаваха, все повече и повече се безпокоеше за душата на Агнес и дали е на добро място или не е. Боеше се да попита свещеник за това, защото не искаше да издава подробности. Но се беше утешавал с мисълта, че ако построеше катедрала, то Бог със сигурност щеше да е благосклонен към него. И се чудеше дали би могъл да помоли Агнес да бъде дарена с тази благосклонност вместо него. Ако можеше да посвети работата си над катедралата на Агнес, щеше да чувства, че душата й е спасена и може да почива в мир.