Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Над кораба нарисува триъгълен покрив. Ширината на сградата се определяше от ширината на покрива, а тя на свой ред бе ограничена от наличния материал за греди. Трудно беше да се сдобиеш с греди по-дълги от около трийсет и пет стъпки — а и те бяха ужасно скъпи. Добрият строителен материал беше толкова ценен, че едно хубаво дърво най-често се отсичаше и продаваше от собственика много преди да е израснало достатъчно високо. Корабът на катедралата на Том щеше да е с ширина от трийсет и две стъпки или два пъти дължината на железния му прът.

Корабът, който бе нарисувал, беше висок, невъзможно висок. Но една катедрала трябваше да бъде вълнуващо здание, да вдъхва благоговеен трепет с големината си, да тегли окото към небесата с височината си. Една от причините хората да идват в катедралите бе, че това бяха най-големите здания на света. Човек, който не е ходил в катедрала, можеше да изкара целия си живот, без да е видял постройка, по-висока от колибата, в която живее.

За жалост сградата, която Том бе нарисувал, щеше да падне. Тежестта на оловото и дървото в покрива би била твърде много за стените, които щяха да се огънат навън и да се сринат. Трябваше да бъдат укрепени.

За тази цел строителят нарисува два прохода, на половината височина на кораба, по един от всяка страна. Това бяха страничните крила. Те щяха да имат извити каменни тавани и тъй като крилата бяха по-ниски и по-тесни, цената на каменните сводове нямаше да е толкова голяма. Всяко крило щеше да има стръмен скосен покрив.

Страничните крила, свързани с кораба чрез каменните си сводове, осигуряваха известна опора, но не бяха достатъчно високи. Том щеше да построи допълнителни подпори на равни разстояния, в подпокривното пространство на страничните крила, над сводестия таван и под скосения покрив. Нарисува една от тях, каменна арка, която се издигаше от върха на стената на крилото и минаваше през него до стената на кораба. Там, където подсилващата арка се опираше на стената на крилото, Том я укрепи и с масивен контрафорс, издаващ се навън от страната на храма. Над контрафорса постави куличка, за да добави още тежест и за допълнителна красота.

Изумително висока църква не би могла да съществува, ако не се подсилят елементите на крилата, подпорите и контрафорсите. Но това може би щеше да е трудно да се обясни на един монах и Том беше нахвърлял скица, за да стане по-ясно.

Нарисува също тъй и основите, като навлезе дълбоко надолу под стените. Лаиците винаги се изненадваха колко дълбоки са основите.

Беше проста рисунка, твърде схематична, за да е от голяма полза за строителите. Но щеше да е добра за показ на приор Филип. Том искаше той да разбере какво му се предлага, да си представи сградата и да се запали от желание да я построи. Трудно беше човек да си представи голяма, солидна църква, като вижда пред себе си едва няколко линии, надраскани в гипс. Филип щеше да се нуждае от цялата помощ, която Том можеше да му предложи.

Вертикалният разрез показваше солидни стени, но те нямаше да бъдат такива. Том се залови да нарисува изглед от вътрешността на църквата към стената на кораба. Беше разделена на три нива. Долната половина трудно можеше да се нарече стена: беше просто редица от колони, чиито върхове се свързваха с полукръгли арки. Това се наричаше аркада. През сводовете на аркадата можеха да се видят прозорците на крилата. Прозорците щяха да са изрядно подредени спрямо сводовете, за да може светлината отвън безпрепятствено да пада в кораба. Колоните между тях щяха да се свържат с контрафорсите на външните стени.

Над всяка арка от аркадата имаше ред от три малки арки, образуващи галерията. Оттам нямаше да идва никаква светлина, защото зад тях беше скосеният покрив на страничното крило.

Над галерията беше прозоречното ниво, наречено така, защото бе накъсано с прозорци, които осветяваха горната половина на кораба.

По времето, когато бе строена старата катедрала в Кингсбридж, строителите бяха разчитали на дебели стени за здравина и боязливо бяха вкарвали малки прозорчета, които едва пропускаха светлината. Съвременните строители разбираха, че една сграда ще е достатъчно здрава, ако стените й са прави и точни.

Том планира трите нива на корабната стена — аркада, галерия и прозоречното ниво — в точно съотношение 3:1:2. Аркадата беше на половината височина на стената, а галерията — една трета от останалото. Пропорцията беше всичко в една църква: създаваше подсъзнателно усещане за вярност и правота на цялото здание. Но дали Филип щеше да разсъждава така? Том можеше да види в ума си редиците арки по дължината на църквата, с техните корнизи и резби, очертани на светлината на следобедно слънце… но щеше ли приорът да види същото?