Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Уейлрън не се поколеба.

— Случаят е напълно ясен — заяви той. — Жената трябва да изповяда греха си и да направи публично покаяние за това. Трябва да напусне манастира и да живее в непорочие, далече от строителя, за една година. След това могат да бъдат венчани.

Година разделени беше сурова присъда. Филип чувстваше, че го е заслужила заради опетняването на манастира. Но се притесняваше как тя щеше да го приеме.

— Може да не се подчини на присъдата ви — рече той.

Уейлрън сви рамене.

— Тогава ще гори в ада.

— Ако напусне Кингсбридж, боя се, че Том може да си тръгне с нея.

— Има други строители.

— Разбира се.

Филип щеше да съжалява, ако изгубеше Том. Но по изражението на Уейлрън разбираше, че той няма да има нищо против, ако строителят и жена му напуснеха Кингсбридж и никога повече не се върнеха. И наново се зачуди защо бе толкова важна тази жена.

Уейлрън се разпореди:

— А сега напуснете всички и ме оставете да поговоря с приора ви.

— Един момент — каза рязко Филип. Това бе неговата къща и те бяха неговите монаси, все пак. Той щеше да ги привиква и освобождава, не Уейлрън. — Ще поговоря сам със строителя по този въпрос. Никой от вас да не го е споменал на никого, чувате ли ме? Ще има сурово наказание за вас, ако не ми се подчините. Ясно ли е, Ремигий?

— Да — отвърна той.

Филип го погледна изпитателно, без да каже нищо. Последва напрегната тишина.

— Да, отче — отрони най-сетне Ремигий.

— Добре, вървете си.

Ремигий, Андрю, Милий, Кътбърт и дякон Балдуин се изнизаха един подир друг през вратата. Уейлрън си сипа още малко от горещото вино и изпъна крака пред огъня.

— Жените винаги предизвикват неприятности — заговори той. — Когато в конюшните има разгонена кобила, всички жребци хапят конярите, ритат яслите и обикновено създават неприятности. Дори скопците започват да се държат лошо. Монасите са като скопците: телесната страст им е отказана, но все още могат да надушат путка.

Филип се смути. Нямаше нужда от толкова вулгарни слова. Загледа ръцете си.

— А пресъграждането на църквата?

— Да. Трябва да си чул, че онази работа, заради която дойде да се видиш с мен — граф Бартоломю и заговора му срещу крал Стивън — приключи добре за нас.

— Да. — Сякаш бе изтекло много време, откакто Филип бе отишъл до епископския палат, уплашен и разтреперан, за да разкаже за козните срещу краля, когото Църквата бе избрала. — Чух, че Пърси Хамли е нападнал графския замък и го е взел в плен.

— Точно така. Бартоломю сега е в тъмница в Уинчестър и очаква да чуе присъдата си — каза със задоволство Уейлрън.

— А граф Робърт Глостър? Той беше по-влиятелният заговорник.

— И поради това получава по-леко наказание. Всъщност никакво наказание изобщо. Положил е васална клетва пред крал Стивън и неговото съучастие в заговора е било… пренебрегнато.

— Но какво общо има това с нашата катедрала?

Уейлрън стана и отиде до прозореца. Когато се загледа към разрушената църква, в очите му имаше истинска тъга и Филип разбра, че дълбоко в душата му се таи искрено благочестие, въпреки светските му нрави.

— Нашето съучастие в поражението на Бартоломю поставя крал Стивън в дълг пред нас. Много скоро двамата с теб ще отидем да го видим.

— Да видим краля! — възкликна Филип. Перспективата го попритесни.

— Той ще ни попита какво искаме за награда.

Филип разбра накъде клони Уейлрън и се възбуди до дълбините на душата си.

— И ние ще му кажем…

Уейлрън се обърна от прозореца и го погледна, а очите му бяха като два черни елмаза, блеснали от амбиция.

— Ще му кажем, че искаме нова катедрала за Кингсбридж — каза той.

Том знаеше, че Елън ще побеснее.

Вече беше ядосана заради случилото се с Джак и трябваше да я успокои. Но новината за „покаянието“ й щеше да я разпали още повече. Искаше му се да може да отложи с ден-два, преди да й го каже, но приор Филип бе заявил, че трябва да напусне манастира до вечерта. Налагаше се да й го съобщи веднага, а тъй като Филип му го беше казал по пладне, каза й го на обеда.

Влязоха в трапезарията с другите манастирски работници, след като монасите бяха приключили с обяда си и излезли. Масите бяха претъпкани, но Том реши, че не е лошо: присъствието на други хора би могло да я поозапти.

Много скоро разбра, че греши.

Опита се да поднесе новината постепенно. Първо каза:

— Знаят, че не сме женени.

— Кой им каза? — попита тя рязко. — Някой сплетник ли?

— Алфред. Не го обвинявай — онзи хитър монах, Ремигий, измъкнал го е от него. Все едно, не сме казвали никога на децата да го пазят в тайна.