Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Напусна склада и тръгна покрай задната страна на кухненските постройки, към южния проход, водещ към църковния двор. Неколцина монаси напуснаха групата и се запътиха към инфирмария. Сред тях бяха Ремигий и Андрю Сакриста. Нищо немощно нямаше и у двамата, помисли си Филип, но вероятно щяха да причинят неприятност, ако се включеха в работната сила. Затова се зарадва като видя, че си отиват. Повечето от монасите го последваха.

Том вече беше събрал слугите на приората и бе започнал работа. Стоеше на камарата отломки в квадратния църковен двор с голямо парче креда в ръка и бележеше камъни с буквата „Т“, неговия инициал.

За първи път на Филип му хрумна да се зачуди как щяха да се преместят толкова големи камъни. Видя отговора веднага. Поставяха на земята един до друг два дървени пилона и превъртаха камък, докато се намести над тях. После двама души ги хващаха за краищата и вдигаха. Том Строителя трябваше да им е показал как да правят това.

Работата вървеше бързо с помощта на повечето от шейсетимата манастирски слуги, при непрекъснатия поток от хора, които носеха камъни и се връщаха за още. Гледката повдигна духа на Филип и той мълчаливо отправи благодарствена молитва за Том.

Строителят го видя и слезе от купчината. Преди да заговори на приора, се обърна към един от слугите — шивача, който шиеше манастирските одежди.

— Кажи на монасите да започнат да носят камъни. Да гледат да взимат само камъни, които съм белязал, иначе купът може да се изсипе и да убие някого. — После се обърна към Филип. — Белязал съм достатъчно, за да не спира работата известно време.

— Къде ги носят?

— Елате с мен и ще ви покажа. Искам да проверя дали ги редят правилно.

Филип тръгна с Том. Камъните ги отнасяха до източната страна на манастирския двор.

— Някои от слугите все пак ще трябва да вършат обичайните си задължения — заговори Филип, докато вървяха. — Ратаите в конюшнята ще трябва да се грижат за конете, готвачите да приготвят яденетата, някой трябва да носи дърва за огрев, да храни пилците и да ходи на пазар. Но никой от тях не е претоварен с работа, тъй че мога да заделя половината от тях. В добавка ще разполагаш и с около трийсет монаси.

Том кимна.

— Ще свърши работа.

Подминаха източния край на църквата. Работниците трупаха топлите още камъни до източната стена на манастирския двор, на няколко крачки от инфирмария и къщата на приора. Майсторът заговори:

— Старите камъни трябва да се запазят за новата църква. Няма да се използват за стени, защото камъните втора ръка бързо се похабяват. Но ще свършат работа за основите. Всички натрошени камъни също трябва да се запазят. Ще се смесят с хоросан и ще се изсипят в кухината между вътрешната и външната облицовки на новите стени, като образуват сърцевина от трошляк.

— Разбирам. — Филип погледа Том, докато даваше указания на работниците да редят камъните със застъпване, за да не се срути купът. Вече беше ясно, че професионалният опит на строителя е незаменим.

След като Том доволен приключи, Филип го хвана под мишницата и го поведе около църквата към гробищата на северната страна. Дъждът беше спрял, но надгробните камъни бяха все още мокри. Монасите се погребваха в източния край на гробищата, а селяните — в западния край. Разделителната линия бе издаващият се навън северен трансепт на църквата, вече в развалини. Филип и Том спряха пред него. Немощно слънце проби през облаците. Нищо зловещо нямаше в овъглените греди посред бял ден и Филип почти изпита срам, че му се бе привидял дявол предната нощ.

— Някои от монасите са притеснени, че жена живее в двора на манастира — заговори той. Изражението, изписало се на лицето на Том, издаваше тревога: изглеждаше уплашен, дори в паника. Филип реши, че наистина я обича и продължи припряно: — Но не искам да ви принуждавам да живеете в селото, в колиба с някое друго семейство. За да избегнем неприятности, ще бъде благоразумно жена ти да е предпазлива. Кажи й да се държи колкото се може по-настрана от монасите, особено младите. Ще трябва да пази лицето си покрито, ако се наложи да минава из манастира. И най-важното, не трябва да прави нищо, което би могло да събуди подозрения за вещерство.

— Ще стане — отвърна Том. В гласа му се долавяше нотка на упоритост и изглеждаше леко притеснен. Филип си спомни, че жена му беше човек с остър ум и държеше на своето. Можеше да не приеме добре това, че й се казва да не се набива на очи. Но семейството й до вчера бе в окаяно положение, тъй че навярно щеше да приеме тези ограничения като малка цена, която да заплати за подслона и сигурността.