Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Накрая Филип стана за слово.

— Катастрофата, която ни сполетя тази нощ е само физическа — започна той, влагайки в гласа си колкото може повече топлина и утешение. — Нашият живот е духовен. Нашата работа е молитва, богослужение и размишление. — Бавно огледа из помещението, за да улови колкото може повече погледи и да се увери, че е задържал вниманието им, след което заяви: — Ще подновим тази работа до няколко дни, това ви го обещавам.

Помълча, за да могат тези думи да попият в умовете им и успокоението, заменило напрегнатостта в стаята, стана почти осезаемо. След това продължи:

— Господ в своята мъдрост ни изпрати вчера майстор строител, за да ни помогне да излезем от тази криза. Той ме увери, че ако работим под негово указание, можем да имаме портиците годни за употреба до една седмица.

Последва приглушено мърморене на радост и изненада.

— Боя се, че църквата ни изобщо няма да може да се използва за служби повече — ще трябва да се съгради наново, а това ще отнеме много години, разбира се. Но Том Строителя вярва, че криптата не е пострадала. Криптата е осветена, така че можем да провеждаме богослуженията си там. Том твърди, че може да я направи безопасна за една седмица след довършването на портиците. Тъй че, както виждате, можем да подновим нормалното си богоугодно дело навреме за неделята преди Велики пости.

Облекчението им отново бе осезаемо. Филип разбра, че е успял да ги утеши и да им вдъхне увереност. В началото на този съвет бяха наплашени и объркани. Сега вече бяха спокойни и обнадеждени. Добави:

— Братята, които се чувстват твърде немощни, за да се заемат с физически труд, ще бъдат извинени. На братята, които работят по цял ден с Том Строителя, ще бъде позволено червено месо и вино.

Филип седна. Ремигий пръв взе думата.

— Колко ще трябва да плащаме на този строител? — попита той с подозрение.

Винаги можеше да се разчита на Ремигий, че ще се опита да намери недостатък.

— Нищо, засега — отвърна Филип. — Том знае за бедността ни. Ще работи за храна и подслон за него и семейството му, докато можем да си позволим надниците му. — Това беше малко двусмислено, осъзна той: можеше да означава, че на Том няма да се полагат надници, докато манастирът може да си ги позволи, докато всъщност приоратът щеше да му дължи надници за всеки работен ден, от днес насетне. Но преди Филип да е разяснил споразумението, Ремигий отново заговори:

— А къде ще се настанят?

— Дал съм им къщата за гости.

— Биха могли да живеят с някое от селските семейства.

— Том ни направи щедро предложение — заяви Филип леко изнервено. — Имаме късмет, че разполагаме с него. Не искам да го карам да спи при нечии овце и свине, след като имаме прилична къща, която стои празна.

— Има две жени в това семейство…

— Жена и момиче — поправи го Филип.

— Една жена, добре. Не искаме жена да живее в манастира!

Монасите замърмориха неспокойно: не обичаха заяжданията на Ремигий. Филип отвърна:

— Съвсем нормално е жени да отсядат в къщата за гости.

— Не и тази жена! — изломоти Ремигий и веднага съжали.

Филип се намръщи.

— Познаваш ли тази жена, брате?

— Обитаваше някога тези места — отвърна той с неохота.

Филип се заинтригува. За втори път се случваше нещо такова във връзка с жената на строителя: Уейлрън Бигод също се беше обезпокоил, като я видя.

— Какво не е наред с нея?

Преди Ремигий да успее да отвърне, брат Пол, който пазеше моста, заговори:

— Спомням си — рече той сънено. — Имаше едно диво момиче, което живееше из горите наоколо… мм, трябва да е било преди петнайсет години. На нея ми напомня… сигурно ще да е същото момиче, пораснало.

— Хората казват, че е вещица — намеси се Ремигий. — Не можем да държим вещица да живее в манастира!

— Не знам за това — отрони брат Пол, пак така бавно и разсъдливо. — Всяка жена, която живее сама в пущинаците, я наричат вещица, рано или късно. Това, че хората казват нещо, не го прави вярно. Съгласен съм да оставя на приор Филип да прецени в мъдростта си дали е опасна или не е.

— Мъдростта не идва веднага с получаването на монашески сан — сопна се Ремигий.

— Така е — отрони бавно брат Пол. Погледна право към Ремигий и добави: — Понякога не идва изобщо.

Монасите се засмяха на резкия отговор, още по-смешен от това, че идваше от неочакван източник. Филип трябваше да се престори на недоволен. Плесна с ръце за тишина.

— Стига! Тези неща са сериозни. Ще разпитам жената. Сега да се заемем със задълженията си. Онези, които желаят да бъдат освободени от труд, могат да се оттеглят в инфирмария за молитва и размишление. Останалите, последвайте ме.