Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Гробницата на светеца беше по средата на църквата. Представляваше голям каменен саркофаг, поставен върху нисък плинт. Филип и Ремигий трябваше да вдигнат каменния капак, да го изместят настрани, да извадят ковчега от саркофага и да го отнесат до крилото, докато покривът над тях се разпадаше. Филип погледна брата си. Изпъкналите зелени очи на помощник-приора се бяха разширили от страх. Потисна собствения си страх заради Ремигий.

— Ти взимаш онзи край, аз — тоя — посочи той и без да дочака съгласие затича към гробницата.

Ремигий го последва.

Застанаха при двата края, хванаха тежкия капак и се опитаха да го надигнат.

Капакът не помръдна.

Филип осъзна, че трябваше да вземе повече монаси. Не беше спрял замалко да помисли. Но вече бе много късно: ако излезеше навън да повика още помощ, трансептът можеше да се окаже непроходим на връщане. Но не можеше да остави тук мощите на светеца. Една греда можеше да падне и да разбие саркофага, след това дървеният ковчег щеше да пламне и пепелта да се разпилее от вятъра — ужасно светотатство и огромна загуба за катедралата.

Хрумна му идея. Премести се от едната страна на саркофага и прикани Ремигий да застане до него. Коленичи, опря двете си ръце в надвисналия ръб на капака и натисна нагоре колкото сили имаше. Когато Ремигий направи същото, капакът се повдигна. Бавно, двамата го вдигнаха по-нависоко. Филип трябваше да се надигне на едно коляно и Ремигий го последва; после двамата се изправиха. Когато капакът застана вертикално, го избутаха още малко и той се прекатури, падна на пода от другата страна на гробницата и се разцепи на две.

Ремигий погледна вътре. Ковчегът беше в добро състояние, дървото все още изглеждаше здраво, а железните му дръжки — само повърхностно потъмнели. Филип застана в единия край, наведе се и сграбчи две дръжки. Ремигий направи същото в другия край. Вдигнаха ковчега на половин педя, но се оказа много по-тежък, отколкото беше очаквал и след малко Ремигий пусна своя край с думите:

— Не мога… по-стар съм от теб.

Филип преглътна яда си. Ковчегът вероятно беше обшит отвътре с олово. Но след като вече бяха счупили капака на гробницата, ковчегът беше още по-уязвим от преди.

— Ела тук — каза той на помощника си. — Ще се опитаме да го изправим на едната страна.

Ремигий заобиколи саркофага и застана до него. Всеки от двамата хвана по една от подаващите се дръжки и надигнаха. Краят тръгна нагоре сравнително лесно. Вдигнаха го над нивото на горницата на саркофага, след това тръгнаха напред, по един от всяка страна, като бутаха ковчега докато се изправи. Спряха замалко. Филип разбра, че са вдигнали долния край на ковчега, тъй че светецът сега стоеше изправен на главата си. Извини му се на ум. Около тях непрекъснато се сипеха парчета горящо дърво. Всеки път, щом няколко искри паднеха върху расото на Ремигий, той ги изтупваше уплашено докато угаснат и при всяка възможност хвърляше уплашен поглед към горящия покрив. Филип виждаше, че малкото кураж на стария монах се изчерпва бързо.

Наклониха ковчега така, че да се подпре на вътрешната страна на саркофага, след което избутаха още малко. Другият край се повдигна и ковчегът се люшна на ръба на гробницата. После го смъкнаха, докато тупна на пода на една страна. После отново го наклониха така, че да легне на земята правилно. Светите кости сигурно тропаха вътре като зарове в купа, помисли си Филип. Това е най-близкото до светотатство, което съм вършил в живота си, но нищо друго не може да се направи.

Застанали откъм единия край на ковчега, всеки от тях хвана по една дръжка и започнаха да го влачат през църквата към сравнително безопасното крило. Железните ъгли изравяха малки бразди в утъпканата пръст. Почти бяха стигнали до крилото, когато секция от покрива, горящи талпи и нажежено олово, се срутиха точно върху празната вече гробница. Трясъкът бе оглушителен, подът се разтърси при удара и каменният саркофаг се натроши на късчета. Една голяма греда подскочи към ковчега, профуча на половин педя от Филип и Ремигий и го изби от ръце им. За Ремигий това се оказа твърде много.

— Дяволска работа! — изрева той побъркан от страх и побягна.

Филип замалко щеше да го последва. Ако дяволът наистина се беше развихрил тази нощ, един Господ знаеше какво можеше да се случи. Филип никога не беше виждал Лукавия, но беше слушал много приказки от хора, които са го зървали. Но монасите бяха създадени, за да се опълчват на Сатаната, каза си той твърдо. Озърна се с копнеж към безопасното крило, след това се стегна, сграбчи дръжките на ковчега и го надигна.