Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Бе прекарал момчешките си години в манастир, който гледаше овце — всеки гледаше овце в тази част на Уелс — и беше видял как цената на вълната се покачва бавно, но стабилно, година след година, още откакто се помнеше, та чак до сега. Овцете с времето щяха окончателно да решат проблема с парите на приората.

Това беше вторият етап от неговия план. Третият етап бе да събори катедралната църква и да построи нова.

Сегашната църква беше стара, грозна и непрактична. А фактът, че северозападната кула се беше срутила, показваше, че може би цялата постройка е изградена слаба. Съвременните църкви бяха по-високи, по-дълги и — най-важното — по-леки. Освен това бяха планирани да могат да показват важни гробници и свети реликви, които поклонниците идваха да видят. В последно време катедралите все повече и повече имаха допълнителни малки олтари и параклиси, посветени на отделни светци. Една добре планирана църква, която да обслужва умножаващите се изисквания на днешното мирянство, щеше да привлича повече богомолци и поклонници, отколкото Кингсбридж можеше да привлече в момента. А заедно с това можеше да се самоиздържа в дългосрочен план. Когато Филип поставеше манастирските финанси на здрава основа, щеше да построи нова църква, която да символизира възраждането на Кингсбридж.

Щеше да бъде неговото върховно постижение.

Смяташе, че след около десет години ще разполага с достатъчно пари, за да започне пресъграждането. Мисълта бе доста обезкуражаваща — тогава щеше да е почти на четирийсет! Но се надяваше поне, че след около година ще може да си позволи план за ремонт, който да направи някъде след по-другата Петдесетница сегашната сграда достойна за уважение, ако не и впечатляваща.

След като вече имаше план, се почувства отново бодър и изпълнен с оптимизъм. Докато размишляваше над подробностите, чу смътно далечно кънтене, подобно на блъскане по голяма врата. Зачуди се дали някой не се е разбудил и раздвижил из спалното или портиците. Предположи, че ако имаше някаква неприятност, много скоро щеше да го разбере и мислите му отново се върнаха на наемите и десятъците. Друг важен източник на богатство за манастирите бяха даровете от родителите на момчета, които ставаха послушници, но трябваше да се привлекат подходящите послушници, от които имаше нужда манастирът за едно процъфтяващо училище…

Размислите му отново бяха прекъснати, този път от по-силен грохот, от който къщата му всъщност леко се разтърси. Това определено не беше тропане по врата, помисли си той. Какво ли ставаше там отвън? Отиде до прозореца и отвори капака. Студеният въздух лъхна вътре и го накара да потрепери. Погледна навън към църквата, катедралния съвет, вътрешния двор с портиците, спалното и кухненските сгради зад тях. Всичко изглеждаше мирно на лунната светлина. Въздухът бе толкова мразовит, че зъбите го заболяха, щом вдиша. Но и още нещо имаше във въздуха. Той подуши. И долови миризма на пушек.

Намръщи се притеснено, но не можа да види никакъв огън.

Отдръпна се и подуши отново с мисълта, че може да му е замирисало на пушек от собствената му камина, но не беше това.

Озадачен и разтревожен, бързо нахлузи ботушите си, награби си наметалото и излезе тичешком от къщата.

Миризмата на пушек стана по-силна, когато забърза през моравата към вътрешния катедрален двор. Нямаше съмнение, че нещо в манастира гори. Първата му мисъл бе за магерницата — почти всички пожари започваха в кухните. Затича през прохода между южния трансепт и катедралния съвет, а след това през квадратния двор с портиците. Денем щеше да мине през трапезарията към кухненския двор, но нощем тя беше заключена, затова излезе през арката в южния портик и зави надясно към задната стена на кухнята. Тук нямаше никакви признаци за пожар, нито в пивоварната или в пекарната, а миризмата вече понамаля. Потича още малко и погледна иззад ъгъла на пивоварната над моравата към къщата за гости и конюшните. Там всичко изглеждаше тихо и мирно.

Възможно ли бе пожарът да е в спалното помещение? То беше единствената друга сграда с камина. Мисълта го ужаси. Докато се връщаше в църковния двор, си представи грозната картина с монасите в постелите им, задушени от дима и в безсъзнание, докато всичко наоколо им е в пламъци. Затича към вратата на спалното. Щом стигна до нея, тя се отвори и Кътбърт Белоглавия пристъпи навън с лоена свещ в ръката.

— Надушваш ли го? — запита припряно старият брат.

— Да… Монасите добре ли са?