Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

А за мислене имаше много. Финансите на манастира се оказаха по-зле, отколкото бе предполагал. Главната причина беше може би в това, че цялата организация докарваше твърде малко пари в брой. Приоратът притежаваше огромни площи земя, но много ферми бяха отдадени за ниски ренти и на дългогодишни договори, а някои наематели си плащаха рентата в натура — толкова чували брашно, толкова каци с ябълки, толкова товара ряпа. Фермите, които не бяха отдадени под наем, се работеха от монасите, но те като че ли никога не успяваха да произведат излишъци храна за продан. Другият главен източник на доходи на приората бяха църквите, които притежаваше и от които получаваше десятъците. За жалост повечето от тях бяха под властта на сакриста и на Филип му беше трудно да разбере точно колко и какво се получаваше и се харчеше там. Нямаше никакви писани сметки. Ясно бе обаче, че доходът на сакриста бе твърде малък или ръководенето му беше твърде лошо, за да поддържа катедралната църква в добро състояние, въпреки че през годините бе събрал впечатляваща колекция от златна утвар и украси със скъпоценни камъни.

Филип нямаше да може да се добере до всички подробности, докато не намереше време да обиколи разхвърляните надалече манастирски имоти, но общата картина вече му се изясняваше. Старият приор пък от няколко години беше заемал от лихварите в Уинчестър и Лондон, просто за да покрива ежедневните разходи. Филип доста се беше потиснал, когато разбра колко е лошо положението.

Но докато мислеше и се молеше, решението започна да се прояснява. Съставил си бе тристепенен план. Щеше да започне с налагането на личен контрол над манастирските финанси. В момента всеки един от главните манастирски служители контролираше своята част от собствеността и изпълняваше длъжността си с прихода от тази собственост — икономът, сакристът, отговорникът за гостите, наставникът на послушниците и инфирмарият, всички те имаха „своите“ ферми и църкви. Естествено, никой от тях нямаше изобщо да признае, че разполага с твърде много пари и ако имаха някакъв излишък, щяха естествено да се погрижат да го изразходят от страх, че нещо може да им се отнеме. Филип бе решил да назначи нов висш служител, касиер, чиято работа щеше да е прибирането без никакви изключения на всички пари, дължими на приората, а след това да раздава на всеки от висшите монаси точно толкова, колкото бе необходимо.

Касиерът естествено щеше да е някой, на когото Филип можеше да се довери. В началото бе склонен да повери длъжността на Кътбърт Белоглавия, иконома. Но после си спомни за омерзението, което старият брат изпитваше към записването на неща. Това не бе добре. Отсега насетне всички приходи и разходи щяха да се записват в една голяма книга. Ето как реши да назначи младия магерник, брат Милий, за касиер. Другите висши манастирски служители нямаше да харесат идеята, който и да получеше работата, но не те бяха приори, а и все едно, мнозинството монаси, които знаеха или подозираха, че приоратът е в беда, щяха да подкрепят реформите.

Когато установеше контрол над парите, Филип щеше да приложи втория етап от плана си.

Всички отдалечени ферми щяха да се отдадат под рента за пари. Това трябваше да сложи край на безкрайния превоз на стоки на дълги разстояния. Имаше един имот на приората в Йоркшир, който плащаше „рента“ от дванайсет агнета и добросъвестно ги изпращаше чак до Кингсбридж всяка година, въпреки че цената на превоза бе по-висока от цената на агнетата, а и все едно, половината от тях умираха по пътя. В бъдеще само най-близките ферми щяха да произвеждат храна за манастира.

Замислил бе също така да промени сегашната система, при която всяка ферма произвеждаше по малко от всичко — малко зърно, малко месо, малко мляко и тъй нататък. Филип беше смятал години наред, че това е разхитително. Всяка ферма успяваше да произведе достатъчно от всяка стока единствено за собствените си нужди — или може би щеше да е по-вярно да се каже, че всяка ферма винаги успяваше да изразходи почти всичко, което произведеше. Филип искаше отделните ферми да се съсредоточат върху едно нещо. Цялото зърно щеше да се отглежда в група села в Съмърсет, където приоратът също тъй притежаваше няколко мелници. Тучните планински склонове на Уилтшир щяха да пасат добитък за масло и телешко месо. Малкият скит „Свети Джон в леса“ щеше да отглежда кози и да прави сирене.

Но най-важният замисъл на Филип бе да превърне всички средни ферми — тези с бедна или не дотам добра почва, особено хълмистите имоти — в стопанства за отглеждане на овци.