Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Тръгна на запад по галерията и се заоглежда. След като монасите вече си бяха отишли, се чувстваше превъзбуден и не се боеше, че ще го видят. Сякаш се бе изкатерил на дърво и бе открил, че на самия връх има невидим коридор, който свързва всички дървета, а той можеше да се разхожда из тоя таен свят само на няколко стъпки над земята.

В края на галерията се натъкна на друга малка врата. Мина през нея и се озова във вътрешността на югозападната кула — онази, която не беше се срутила. Мястото явно не бе предназначено за чужди очи, защото беше грубо и недовършено, а вместо под имаше греди с широки пролуки между тях. Но около вътрешността на стената се виеше дървено стълбище без парапет. Джак се заизкачва нагоре.

Отначало не можа да види никакъв план в плетеницата от дървени греди, но след малко разпозна схемата. Огромни дъбови мертеци с цяла стъпка ширина и две стъпки на дължина обхващаха ширината на храма от север на юг. Над всеки мертек имаше по две внушителни греди, които оформяха триъгълник. Правата редица триъгълници продължаваше напред, отвъд светлината на свещта. Погледнеше ли надолу между мертеците, можеше да види гърба на изрисувания таван, закрепен за по-долните ръбове на напречните греди.

В края на подпокривното пространство, в ъгъла при основата на триъгълника, се виеше тясна пътека. Джак се провря през малкия отвор и излезе на нея. Мястото над главата му бе колкото да остане прав. Един голям мъж щеше да се наложи да се изгърби. Повървя малко. Гредите тук бяха достатъчно, за да се разгори огън. Подуши, мъчейки се да разпознае странната миризма във въздуха. Реши, че е катран. Покривът беше покрит с катран. Щеше да гори като слама.

Внезапно движение на пода го стресна и сърцето му се разтуптя. За миг си помисли за рицаря без глава и за призрачните монаси във вътрешния двор. После се сети за мишки и се почувства по-добре. Но щом се вгледа внимателно видя, че бяха птици: бяха си свили гнезда под стрехите.

Подпокривното пространство следваше плана на църквата долу, като се разклоняваше над трансептите. Джак стигна чак до пресечната им точка и застана в ъгъла. Прецени, че сигурно се намира точно над спиралното стълбище, което го беше довело от наземния етаж до галерията. Ако се канеше да запали пожар, точно тук щеше да го направи. Оттук огънят можеше да се разпространи в четири посоки: на запад по кораба, на юг по южния трансепт, през центъра — към канцела и северния трансепт.

Подпокривните греди бяха направени от сърцевината на дъб и макар да бяха намазани с катран, можеше и да не прихванат огън от пламък на свещ. Но под стрехите имаше малко останали стари парчета дърво и стърготини, захвърлени парчета въже, чували и изоставени птичи гнезда, от които щеше да се получи чудесна разпалка. Трябваше само да ги събере и струпа на куп.

Свещта вече догаряше.

Изглеждаше толкова лесно. Събира сметта, докосва пламъка на свещта до нея и си отива. Пресича като призрак двора, шмугва се в къщата за гости, слага мандалото на вратата, загръща се в сламата и чака да вдигнат тревога.

Но ако го видеха…

Ако го заловяха сега, можеше да каже, че просто е разглеждал катедралата и най-много да си отнесеше боя. Но ако го хванеха, че е подпалил църквата, щеше да се стигне до доста по-далеч от обикновен пердах. Спомни си крадеца на захар в Шайринг и как кървеше задникът му. Спомни си някои от наказанията, наложени на разбойниците: на Фарамонд Зяпналата уста му бяха отрязали устните, Джак Сплесканата шапка бе изгубил ръката си, а Алън Котешкото лице го бяха изкарали на платформите и го бяха пребили с камъни, тъй че оттогава не можа да проговори повече като хората. Още по-страшни изглеждаха разказите за онези, които не бяха преживели наказанията си: убиец, когото вързали в едно буре, цялото набито с шипове и след това го изтъркаляли надолу по склона на един хълм, тъй че всички шипове минали през тялото му; конекрадец, когото изгорили жив; крадлива курва, която набучили на остър кол. Какво можеше да направят на момче, което е запалило църква?

Умислен, започна да събира подпалките изпод стрехите и да ги трупа на пътеката под една от дебелите греди.

Когато купчината стана около една стъпка висока, седна и я загледа.

Свещта догаряше. Още няколко мига и щеше да изгуби шанса си.

С бързо движение на ръката допря пламъка до парче от скъсан чувал. Запали се. Пламъкът веднага плъзна по стърготините, след това по едно изсъхнало и натрошено птиче гнездо. А после малкият огън весело се разгоря.