Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Все още искам да се оженя за теб.

Тя се дръпна рязко от него.

— Да се ожениш? — извика с глас, пълен с презрение. — По-скоро ще умра, отколкото да се оженя за теб, омразен, надут жабок!

Всички рицари се усмихнаха широко, а някои от слугите се изкикотиха. Уилям усети как на лицето му изби червенина.

Майка му изведнъж пристъпи напред и зашлеви Алиена през лицето. Бартоломю понечи да я защити, но рицарите го задържаха.

— Млъкни — кресна й майка му. — Не си вече изтънчена лейди. Ти си дъщерята на изменник и скоро ще бъдеш окаяна и гладна. Не си вече достатъчно добра за жена на моя син. Махни се от очите ми и повече да не си казала дума.

Алиена се обърна мълчаливо. Уилям пусна ръката й и тя тръгна след баща си.

Докато я гледаше как се отдалечава, усети как сладкият вкус на възмездието стана горчив в устата му.

Беше истинска героиня, също като принцеса в поема, помисли си Джак. Наблюдаваше я поразен как се изкачва по стълбите с високо вдигната глава. Цялата зала беше затихнала, докато тя се скри от погледа му. Когато си отиде все едно, че угасна светлина. Гледаше зяпнал натам, където тя бе доскоро.

Един от рицарите се приближи и запита:

— Кой е готвачът?

Самият готвач бе твърде уплашен, за да излезе напред, но друг от хората го посочи.

— Ще отидеш да направиш обяд — разпореди се рицарят. — Вземи помощниците си в кухнята. — Готвачът избра няколко души от тълпата. Рицарят повиши глас. — Останалите — напуснете. Махнете се от замъка. Тръгнете си бързо и не взимайте нищо, което не е ваше, ако ви е мил животът. По мечовете си имаме кръв и малко повече няма да личи. Живо!

Всички заситниха към вратата. Майката на Джак го хвана за ръката, а Том стисна ръката на Марта. Алфред се задържа до тях. Бяха облекли наметалата си и нямаха други вещи, освен дрехите по себе си и ножовете си за хранене. С тълпата слязоха по стълбището, преминаха моста, прекосиха долния двор и портала, газейки през съборените крила на портата и напуснаха замъка, без да се спрат. Когато преминаха моста и стъпиха от външната страна на рова, насъбралото се напрежение изплющя като срязана тетива на лък и всички заговориха за преживяното с високи възбудени гласове. Джак слушаше разсеяно, докато вървяха. Всеки си припомняше колко храбри са били. Джак не беше храбър — просто беше избягал.

Алиена бе единствената храбра между тях. Когато влезе в цитаделата и видя, че вместо убежище домът й се е превърнал капан, пое грижа за слугите и децата, като ги накара да насядат на пода и да пазят тишина. Крещеше на рицарите на Хамли, щом проявяха грубост към пленниците си с вдигнатите мечове срещу невъоръжените мъже и жени, и се държеше все едно, че бе напълно неуязвима.

Майка му разроши косата му.

— За какво мислиш?

— Чудех се какво ще стане с принцесата.

Тя го разбра.

— Лейди Алиена.

— Тя е като принцеса в поема и живее в замък. Но рицарите не са така благородни като в приказките.

— Самата истина — мрачно отвърна майка му.

— Какво ще стане с нея?

Тя поклати глава.

— Наистина не знам.

— Майка й е умряла.

— Значи ще й е трудно.

— Така си помислих. — Джак замълча. — Тя ми се смя, защото не знаех за бащите. Но въпреки това ми хареса.

Майка му го прегърна през рамото.

— Съжалявам, че не ти казах за бащите.

Докосна я по ръката, приел извинението. Крачеха мълчаливо. От време на време по някое семейство оставяше пътя и поемаше през полята към дома или при близки, а някои — при приятели, където можеха да изпросят малко закуска и да помислят какво ще правят оттук нататък. Повечето бегълци останаха заедно чак до кръстопътя, където се разделиха. Някои тръгнаха на север или на юг, други продължиха направо към градчето-тържище Шайринг. Майка му го пусна и сложи ръка на рамото на Том, за да го спре.

— Къде ще ходим? — попита го тя.

Изглеждаше малко изненадан, че го питат, сякаш очакваше всички да го последват накъдето и да тръгне, без да задават въпроси. Джак беше забелязал, че майка му често предизвиква такава изненада на лицето на Том. Може би предишната му жена е била съвсем различен човек.

— Отиваме в приората Кингсбридж — отговори строителят.

— Кингсбридж? — Майка му изглеждаше стъписана. Джак се зачуди защо.

Том не забеляза притеснението й.

— Снощи чух, че има нов приор — продължи той. — Всеки нов обикновено иска да направи малко ремонт или промени в църквата.

— Старият приор е умрял?

— Да.

Незнайно защо, новината като че ли успокои майка му. Трябваше да е познавала стария приор, помисли си Джак. И не го е харесвала.