Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Забеляза граф Бартоломю до кладенеца — опитваше се да въведе ред в носенето на вода до огъня. Том затича надолу по насипа и се втурна към него през двора. Сграбчи доста грубо графа за рамото и изрева в ухото му, за да го чуят във врявата:

— Атака е!

— Какво?

— Нападнати сме!

Графът мислеше за пожара.

— Нападнати ли? От кого?

— Чуйте! — изрева Том. — Сто коня!

Графът кривна глава и се вслуша. Том видя как на бледото аристократично лице се изписа разбиране.

— Прав сте, за Бога! — Графът изведнъж се уплаши. — Видяхте ли ги?

— Да.

— Кой… Все едно кой! Сто коня?

— Да…

— Питър! Ралф! — Графът обърна гръб на Том и започна да събира офицерите си. — Нападение е — този пожар е за отвличане — под атака сме! — Също като него, в началото те не разбираха, после се вслушваха и на лицата им се изписваше страх. Графът изрева: — Кажете на хората да извадят мечовете си. Бързо, бързо! — Обърна се отново към Том. — Елате с мен, каменоделецо, вие сте силен, можете да затворите портите.

Затича през двора и строителят го последва. Успееха ли да затворят портите и да вдигнат подвижния мост, това можеше да задържи сто души.

Стигнаха до стражевата кула. Връхлитащата конна войска се виждаше през арката. Бяха на около миля разстояние и се разгръщаха, забеляза Том. По-бързите коне бяха разположени в челото, изоставащите се разпръсваха зад тях.

— Виж портите! — изрева графът.

Том погледна. Двете масивни дъбови крила с железен обков бяха рухнали на земята. Пантите им бяха откъртени от стената. Някой от противниците беше проникнал тук преди това. Стомахът му се сви от ужас.

Озърна се отново назад към двора, за да потърси Елън. Не можа да я види. Какво бе станало с нея? Вече всичко можеше да се случи. Трябваше да е с нея, за да я защити.

— Мостът! — извика графът.

Най-добрият начин да я защити, бе да се задържат враговете отвън, осъзна Том. Графът затича нагоре по стъпалата към стаята с колелото и той го последва с усилие. Ако успееха да вдигнат подвижния мост, няколко души можеха да удържат портала. Но щом влязоха в помещението с макарата, сърцето му изстина. Въжето беше прерязано. Нямаше как да се вдигне мостът.

Графът изруга горчиво.

— Който е замислил това, е лукав като Луцифер!

Строителят изведнъж бе осенен от мисълта, че този, който бе изкъртил портите, срязал въжето на моста и запалил пожара, трябваше все още да е някъде в замъка и заоглежда със страх, чудейки се къде ли се криеха натрапниците.

Бартоломю погледна през тясната амбразура.

— Боже мили, те са почти тук!

Затича надолу по стълбата.

Том го последва по петите. При портала няколко рицари припряно стягаха оръжейните колани и нахлузваха шлемовете на главите си. Господарят им започна да раздава заповеди:

— Ралф и Джон — докарайте няколко коня и ги пуснете през моста на пътя на нападателите. Ричард, Питър, Робин — дайте отпор тук. — Порталът беше тесен и няколко души можеха да задържат поне за малко атакуващите. — Ти — каменоделецът — подкарай слугите и децата през моста към горния двор.

Том се зарадва на открилата се възможност да потърси Елън. Първо изтича до параклиса. Алфред и Марта бяха там, където ги бе оставил преди малко, уплашени.

— Идете в цитаделата — извика им той. — Всички деца, които срещнете, кажете им да идат с вас — заповед на графа. Живо! — Децата затичаха.

Озърна се наоколо. Скоро щеше да ги последва: нямаше да се остави да го хванат във външния двор. Но преди това трябваше да изпълни заповедта на графа. Изтича до конюшнята, където хората продължаваха да хвърлят ведра с вода в огъня.

— Забравете пожара, замъкът е нападнат — извика им отдалече. — Отведете децата си в цитаделата.

Пушекът влезе в очите му и погледът му се замъгли от сълзите. Разтърка клепачи и затича към малката тълпа слуги, загледани в горящата конюшня. Повтори заповедта и на тях, след това на конярите, заградили няколко избягали на двора коне. Елън не се виждаше никаква.

Димът го накара да се закашля. Задавен, затича през двора към моста, водещ към горния кръг. Там се спря, зяпна да си поеме дъх и погледна назад. По моста прииждаха хора. Беше почти сигурен, че Елън и Джак трябваше да са стигнали вече в цитаделата, но мисълта, че може да ги е пропуснал, го ужасяваше. Успя да зърне плътна група рицари, въвлечени в свирепа ръкопашна битка при долния портал. Иначе нищо не можеше да се види, освен пушек. Изведнъж граф Бартоломю се появи до него с кръв по меча и с насълзени от дима очи.