Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Баща му се изкачи по стъпалата и се изправи на прага срещу граф Бартоломю. Бартоломю поднесе меча си с дръжката напред, в жест на капитулация. Пърси го взе и хората му отново завикаха.

Щом шумът заглъхна, Уилям чу как Бартоломю попита:

— Защо направихте това?

— Ти заговорничеше срещу краля — отвърна баща му.

Графът бе стъписан от това, че баща му го знаеше и изумлението се изписа на лицето му. Уилям затаи дъх, зачуден дали Бартоломю, в своето отчаяние от поражението, ще признае заговора пред всички тези хора. Но той се овладя, вдигна рамене и отвърна:

— Ще защитя честта си пред краля, не тук.

Баща му кимна.

— Както желаеш. Кажи на хората си да предадат оръжието си и да напуснат замъка.

Графът промърмори команда на рицарите си и един по един те пристъпиха към Пърси Хамли и пуснаха мечовете си на пода пред него. Уилям наблюдаваше това с наслаждение. „Виж ги всички, колко са унизени сега пред баща ми“, помисли си той с гордост. Баща му говореше на един от своите рицари:

— Хванете конете и ги приберете в конюшнята. Прати няколко души да съберат оръжието от убитите и ранените. — Оръжията и конете на победените принадлежаха по право на победителите, а обезоръжени, хората на графа щяха да се разпръснат. Хората на Хамли също така щяха да опразнят складовете на замъка. Конфискуваните коне щяха да се натоварят със стока и да се откарат в Хамли, селото, от което фамилията им носеше името си. Баща му махна с ръка на друг от рицарите си и се разпореди: — Събери кухненския персонал и ги накарай да приготвят обяд. Останалите слуги пуснете да си ходят.

Мъжете огладняваха след битка. Предстоеше пир. Най-хубавата храна и вино щяха да се изядат и изпият тук, преди войската да си тръгне.

Малко след това рицарите около баща му и Бартоломю се разтвориха, за да сторят място и майка му нахлу вътре.

Изглеждаше много дребна сред всички тези тежки бойци, но когато разви шала, с който бе покрила лицето си, онези, които не бяха я виждали преди, отстъпиха назад стъписани, както правеха хората винаги, щом видеха обезобразяването й.

— Велика победа — заяви тя доволно.

„Заради моя добър авангарден удар, нали, мамо?“ — искаше му се да извика.

Задържа езика си зад зъбите, но баща му каза вместо него:

— Уилям успя да ни вкара вътре.

Майка му се извърна към него и той зачака нетърпеливо да го поздрави.

— Нима? — каза тя.

— Да. Момчето свърши добра работа.

Майка му кимна.

— Може би.

Сърцето на Уилям се стопли от похвалата й и той се ухили глупаво.

Тя изгледа граф Бартоломю.

— Графът трябва да ми се поклони.

— Не — заяви графът.

— Доведете дъщеря му.

Уилям се озърна. За миг беше забравил за Алиена. Огледа лицата на слугите и децата и я забеляза веднага, застанала с Матю, женствения стюард на замъка. Уилям отиде до нея, хвана я за ръката и я доведе пред майка си. Матю ги последва.

— Отрежете ушите й — заповяда майка му.

Алиена изпищя.

Уилям усети странна възбуда в слабините си.

Бартоломю извърна лице.

— Обещахте ми, че няма да я нараните, ако се предам. Заклехте се.

— И обещанието ни ще бъде изпълнено, колкото и капитулацията ви — каза майка му.

Умно, помисли си Уилям.

Но Бартоломю все още не отстъпваше.

Уилям се зачуди кого ли щяха да изберат да отреже ушите на Алиена. Може би мама щеше да го възложи на него. Представата го възбуди.

— На колене — заповяда майка му на Бартоломю.

Той бавно прегъна коляно и наведе глава.

Уилям изпита смътно разочарование.

Мама повиши глас и се обърна към всички:

— Вижте това! Никога не забравяйте каква съдба очаква всеки, който дръзне да оскърби Хамли! — Огледа всички предизвикателно, а гърдите на Уилям се издуха от гордост. Фамилната чест бе възстановена.

Майка му се обърна, отстъпи назад и баща му пое нещата в ръцете си.

— Отведете го в спалнята му — разпореди се той. — Пазете го добре.

Бартоломю се вдигна на крака.

— Отведи и момичето — каза баща му.

Уилям стисна Алиена под мишницата. Хареса му допирът й. Щеше да я отведе горе в спалнята, а там не се знаеше какво може да стане. Оставеха ли го насаме с нея, щеше да може да й направи каквото си поиска. Можеше да разкъса дрехите й и да види голотата й. Можеше да…

Графът каза:

— Позволете на Матю Стюарда да дойде с нас, за да се грижи за дъщеря ми.

Баща му се озърна към Матю.

— Изглежда съвсем безопасен — каза ухилен. — Добре.

Уилям погледна Алиена в лицето. Все още бе пребледняла, но уплашена беше дори още по-красива. Толкова възбуждащо бе да я види така уязвима. Искаше му се да затисне узрялото й тяло под своето и да види страха на лицето й, докато разтваря насила бедрата й. Неволно доближи лицето си до нейното и й каза тихо: