Николай Теллалов - Царска заръка

Радиотелефони „Моторола“ забръмчаха, бълвайки противоречиви инструкции: „Никаква стрелба!… Готови за огън!… Да се обкръжи!… Никой да не го доближава!… Ако видите нещо нередно, не обръщайте внимание! Дръжте си очите отворени не на четири, а на шестнайсет!“

Преследваният рокер намаляваше скоростта.

Спря.

Спокойно, сякаш бе на паркинг, изгаси мотора и го постави на стойка върху отдавна изтритата осова линия. Похлопа слепия му фар с жест, като да казваше: добро, добро конче. Огледа се нехайно назад, където трийсетина метра надолу по шосето се изсипваха от блиндираните автомобили полицаи в огнезащитни костюми. Зад тях танк звънтеше с вериги. От двете страни на втората блокада кацаха вертолетите.

Нещо изгърмя високо над пътя.

Вананд с избликнала надежда вирна глава.

Ала не беше гръмотевица. За кратък миг от облаците изникна и се гмурна обратно реактивен самолет с футуристичен фюзелаж. Царският колобър-джамач смогна да различи бяла марсова звезда връз гладката метална кожа на машината-птица.

Винтовете на хеликоптерите завиха все по-басово и утихнаха за изненада на летците.

Всички струпани за акцията хора, кой с очите си, кой през телевизионни камери или оптика на прицели и бинокли, всички видяха как високият млад мъж изтегли от раницата, привързана към седалката на мотора, свирепа юнашка сабя.

Сигурно трябваше да се подсмихнат беззлобно, но и недобро. Сабя срещу танкове, бронетранспортьори, ракети „въздух-земя“, едрокалибрени картечници и какъв ли не вид леко стрелково оръжие, срещу сълзотворен и приспиващ газ, парализиращи стрелички и стоп-патрони, както и дебалансираните куршуми за АК–5.45 и бронебойни такива, със сърцевина от закалена стомана. И цяла цистерна течен азот 80 80 Течен азот — температура минус 200° С. , плюс водомети с мощност моментално да спрат озверяла тълпа от двайсетина хиляди души.

Но кой знае защо никому не стана смешно.

Острието на сабята светеше и надали това беше от прожекторите, целящи да заслепят нарушителя на държавното спокойствие.

На гърдите му тежко пламна злато.

Вананд бавно и като в ритуал разклати халосията пред отразилия светлината й царев печат. Сетне преметна с лявата ръка плитката от гърба си. Всички видяха как той се усмихна — широко и зловещо — и захапа косата си. Улови дръжката на сабята с две ръце, които притисна плавно към дясното си рамо, изпъна се на пръстите на единия си крак като за танц…

… нямаше го! Сякаш се бе разтворил във въздуха.

Портативните радиостанции загъгниха на три езика отсечени нареждания и командосите, най-вече колегите от далечната и близка чужбина, посегнаха към специално регулирани за днешната акция прибори за нощно виждане. Танкът и бронетранспортьорите включиха инфрачервени прожектори и екипажите долепиха лица до окуляри на топлинни детектори.

Секунда след това някои невъздържано изреваха.

Техниката не засичаше чудодейно изчезналия млад мъж. Нито видеокамерите, нито ИЧ-скенерите. Все едно се бе телепортирал със седморката на Блейк. Нервна вълна пробяга по въоръжените редици.

Георгиев запази хладнокръвие, макар да очакваше, че всеки миг Витан ще изникне, ала вече като същински дракон , съскащ и плюещ мълнии, страховит и прекрасен… По дяволите, нима наистина се налагаше да го застрелят като бясно куче!

Георгиев смразяващо стрелна близката група чужденци, облечени сякаш за снимки на научна фантастика и мотаещи жално киборгски кратуни.

Няма да ви огрее! Светът не ви е бащиния!

Той властно измъкна Елица от вертолета. Веднага край тях като преторианска гвардия приклекнаха и застанаха в двойна редица български антитерористи с черни маски на лицата. Георгиев вдигна мегафон, който пиукна оглушително и неуместно усили стреснатата му псувня. Сътрудникът от специалните служби се справи с проклетото потенциометърче и обля празното пространство между настръхналите заслони със стържещия звук на гласа си:

— Витан! Хвърли оръжието и се покажи. С ръце… — заекна. Не трябваше ли да каже „криле“?… Продължи остро: — С ръце на тила! Не предприемай нищо, за да не пострада в мелето приятелката ти. Тя е тук, с нас! Виждаш, нали?

„… алиии? … лиИИ? … иИИ?“ — отекна ехо.

И никакъв друг отговор.

— Повтарям! Покажи се, хвърли оръжието и сложи ръце на тила! Чакай следващи разпореждания! Подчини се! Ще бъдеш задържан за изясняване на самоличността! Всички твои права ще бъдат спазени!