Николай Теллалов - Царска заръка

Съвсем неочаквано за себе си Елица се опита да изправи превития си от облегалката гръб. Не успя, предпазните ремъци я задържаха. Можа само да отвърне, без да крие пламналата омраза:

— Виж си сам!

— Имаме визуален контакт с обекта — избърбори по-близкият свързочник.

Георгиев се завъртя, отново приплъзна стола си на място и завря нос в млечносинкавите екрани. Те трепкаха дразнещо и Елица не различи нищо разбираемо върху тях.

— Скорост!

Момичето почувства как инерцията я притисна в седалката.

Отстрани прелетя друг хеликоптер — петнист и изто̀чен като хищна риба.

Човек с вид на началник приклекна до Георгиев, държейки се за скоби в бортовете. Беше военен, в полева маскировъчна униформа и светлосиня барета. По пагоните му блеснаха ромбчета.

— Не стреляйте, идиоти! — рече Георгиев в радиото.

— Накъде отива? — попита офицерът.

— Не се ли досети? — недружелюбно отвърна цивилният. — Царичинската дупка.

Военният кимна и отиде при свързочниците. Радистът заговори нещо на колите долу, кой знае защо на английски, бъркайки от вълнение в речта си български думи. Спря и дообясни нещо, този път като че на руски.

— Как му е името, само Витан ли? — викна офицерът към Елица.

Тя му отвърна с поглед, издаващ намерение да го ухапе. Военният сви рамене и се обърна.

— Ето го!

По пътя, крит от хълмове и дървета, пресичан от дерета и долчинки, се виждаше мотоциклетист. Елица почувства буца в гърлото си. Вертолетът прелетя над преследвания джамач и изви света край себе си в обратен вираж. На момичето отново му се догади, но с героично усилие и стискане на устата с шепи не повърна.

Двата хеликоптера кръжаха над Вананд като лешояди, пикираха и нещо ревяха към него с мегафони. Понеже облаците се спуснаха ниско и небето притъмняваше, пилотите запалиха прожектори, с които уловиха човека на мотора в бледи конуси светлина.

И ненадейно беглецът изчезна. Хората край Елица извикаха в един глас едно неприятно изненадано „О!“, но Георгиев се захили като дявол и заби пръст в мониторите:

— Лъже! Лъже! Ето го! Следвайте камерите, тях не може да преметне!

Не, това не можеше да е истина.

Аз сънувам — внушаваше си Елица. — Само кошмар, глупост някаква. Чакам Витан за вечеря и съм задрямала в хола. Ей сега, ей сегинка той ще дой…

От другия железен стършел внезапно стреляха с трасиращи куршуми!

Огненият пунктир на картечницата удари Витан в гърба… Елица неистово искаше да стисне клепачи… но, парализирана, остана с широко отворени очи и видя, че любимият й залитна, моторът направи опасен зиг-заг, хвръкнаха искри… и мотоциклетистът изравни машината, а после се стрелна напред с още по-голяма скорост. Вдигна се на задна гума и заподскача като кенгуру през завоите!

— Ама не може да дига толкова… — измърмори невярващо един полицай до нея.

— Прекратете огъня!!! — врещеше в микрофона Георгиев.

Бе излишно. От втория вертолет секнаха стрелбата. Пилотът на тяхната машина се извърна назад и кресна от кабината нещо на Георгиев.

— Какво?

— Картечарят е убит от рикошет! — изрева пилотът.

Георгиев го гледаше, сякаш искаше да му прегризе гърлото. После изкриви устни и в шума на витлата и рева на двигателя беззвучно оформи нещо като псувня: Казвах им аз, майката им тъпа…

Обади се радистът, че отпред е готова блокадата на пътя.

— Още пет километра.

— Отцеплението отстрани? — делово попита Георгиев.

— Да, да.

— И внимавайте…

— Пожарните са готови. Линейката също.

Сътрудникът стисна зъби и след миг избухна:

— Линейка! Молете се да не ви потрябва на вас !!!

Млъкнаха.

Трепкащият прожектор държеше лудия рокер в призрачна ръка, хеликоптерът бумтеше и тракаше често-често като огромно метално сърце, изпаднало в безчувствен механичен бяс. Никой вече не се цепеше по стържещия мегафон, нито смееше да стреля. Чуваха се виещи сирени на джиповете-преследвачи. Странно как за състоянието си на свит в черупка охлюв Елица видя, че неколцина командоси в хеликоптера поставиха скришом оръжията си на предпазител и се вкопчиха в пожарогасителите и черните метални бутилки, завършващи със заскрежени фунии.

А отпред, по шосето долу, светнаха нови прожектори, мигащи сини и червени лампи, чиито отблясъци пълзяха по масленопрашна коруба на бронетранспортьор… и още един, с щръкнали едрокалибрени дула… и хора. Много хора. Приклекнали зад метални щитове, сребристи и тантурести, с маски и пушки. Над тях надвисваха брандспойтове 79 79 Брандспойт — накрайник на пожарен маркуч. на пожарни коли.