• Пожаловаться

Николай Теллалов: Всичко коз!

Здесь есть возможность читать онлайн «Николай Теллалов: Всичко коз!» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Всичко коз!: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Всичко коз!»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Николай Теллалов: другие книги автора


Кто написал Всичко коз!? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Всичко коз! — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Всичко коз!», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Николай Теллалов

Всичко коз!

В пролуката между блоковете, строени в каре около градинката с детските катерушки и паркинга, се виждаха ливадите — тук градът свършваше. Затова въпреки панелните грамади, голи и неприкрити още със едва преди няколко години посадените дървета, обстановката изглеждаше почти пасторална. Навярно заради тишината — наблизо не минаваше голямо шосе, нямаше трамваи, тролеи, някое шумно предприятие или даже заведение, от което да ехти музика. В отминаващата жега съхнеше пране по балконите и на телените простори в градинката — която все още приличаше на обрасло с трева и покрито с бабуни селско игрище. Всъщност, в единия й край се намираше баскетболна площадка, където през почивните дни семейните мъже и неколцината ергени тресяха шкембета, играейки футбол — обичайни комшийски мачове. Младежите предпочитаха да киснат по кафенетата две преки по-навътре в квартала или пълнеха залите за компютърни игри.

Дървената беседка в средата на полето между блоковете беше обрасла с хилава лоза, в благодатната й сянка седяха седем-осем души. Четирима играеха карти, а останалите ги гледаха, но някак много тържествено като за прости кибици. Същият израз личеше и по лицата на тримата от белотаджиите. Само един от тях изглеждаше нормално спокоен, дори леко отегчен. Беше нисичък, кривокрак, по шорти и потник, с голям корем и плешив от челото до темето — топчест, кръгъл, но с доста яки ръце, които ловко и прецизно мятаха картите.

— Пас.

— Каро.

— Без коз?

— Хъммм… Всичко коз!

— Контра.

Картите звучно шляпаха по дъските на масичката, около отворените шишета с бира се въртеше апатична оса, по тефтерчето за писане на резултатите имаше влажни следи от изпотени пръсти.

— Белот.

— Терца.

— И от мен терца.

— Асо… Ето ви сега каро — дама.

Партньорът на топчестия беше кльощав, дръглив, небръснат и с възпалени светли очи. Противниците им, заедно със зрителите представляваха типични жители на крайните квартали около четиридесетте — понапълнели, позагрубели и улегнали мъже с безумно важни професии: жичкаджии, водопроводчици, шофьори, монтьори, хладилни техници и бояджии. Подработваха и странично, гледаха мачове по телевизията, погаждаха се с деца и съпруги, не винаги гладко, мусеха се на тъщи и се заглеждаха по млади девойчета, без обаче да предприемат опити за кръшкане — не им стискаше да си разтурят движещия се по здрави коловози живот, а може би ги мързеше.

Когато последната карта легна на масата и топчестият обяви: „Вътре сте, пичове. Терцата ви пада, сто петдесет и три на сто четирийсет и пет!“, кибиците го зяпнаха, а партньорът му, заедно с единият от противниците се ухили, показвайки яки жълти зъби. Запали цигара и рече към ортака си:

— Веско, тука има дето не са свикнали с твоя талант.

Топчестият скромно, но и някак горчиво се усмихна:

— То пък един талант, Киро…

— Разкажи де — подкани запознатият с историята бит противник.

— Нищо особено — сви рамене геният. — Това че броя точките докато играем ръцете, и други го могат. Елементарна математика. Ако не мешаме картите, аз просто ще знам кой какви има и какви ще му дойдат.

— Айде бе! — изрази недоверие един от кибиците.

Киро взе колодата, обърна я, разтвори я като ветрило, показа картите на партньора си, след което два пъти цепи и раздаде.

— Покажи им сега! — рече самодоволно.

Веско взе картите си, без да ги поглежда и каза:

— Винаги ми е по-лесно, като си ги погледна. Веднага ми става ясно какви карти имат другите. Тоест в най-лошия случай отначало имам идея какви могат да бъдат. После при обявите се избистря, а след първата ръка вече точно знам кой какво държи. Това ако познавам добре хората, с които играя. Ако не, на втората ръка най-късно вече са ми ясни. Всичко това е, ако са мешани, не просто цепени, пък и не трябва да гледам как се мешат. А когато не са мешани както сега… — Топчестият остави картите си, така и не ги беше погледнал. — Киро има вале и осмак от спатии, дама каро, деветка купа и вале пика. Данчо държи две спатии — деветка и поп, и три кари — седмица, десетка и поп… ти имаш черни седмачета, вале каро, поп и асо купи, а моите са две черни дами, червени осмици и туз спатия. Ако разиграем това раздаване, при положение че с Киро дигнем за всичко коз, играта ще е чиста и имате шанс да ни вътрите със сто петдесет и три на сто и пет…

Провериха, разиграха и единодушно ахнаха.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Всичко коз!»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Всичко коз!» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
Отзывы о книге «Всичко коз!»

Обсуждение, отзывы о книге «Всичко коз!» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.