Николай Теллалов: Всичко коз!

Киро разсеяно запали цигарата откъм филтъра, намръщи се, хвърли я без псувни и извади друга. Веско замислено гледаше косматите си къси пръсти, а останалите зрители и играчи захласнато зяпаха него.

— Едни ми се смяха. Повечето. Викат, вечен двигател не купуваме. Други — те пък шепа хора, дето ми повярваха, казват, че ще се опитат да направят всичко възможно да я разнищят тая проклета формула. Записват ми телефона… и повече не ги чувам. Само един, професор, свестен човек, ми се обади след няколко месеца и разправя, че в тая формула наистина имало хляб, ама щели да го опекат чак след сто години, и то — може би. Помоли ме за разрешение да я прати в чужбина с пълно съхранение на авторските права…

— Ще те преметне!

— Ти защо сам не я прати в Америка или Япония?

— Не знам езици, Данчо.

— Да ти го преведат писмото!

— Първо, искат по шест кинта на страница превод и второ — как ще преведат нещо, което не разбират?

— Ама нали веднъж разправяше, че езиците са пак математика! Значи можеш да ги научиш!

— Казвах ти, че така си мислех в училище. Минали са покрай математиката, колкото таблата покрай шаха…

— Не сте го видели наш Весо на шах — вметна Киро за информация към по-неосведомените. — На сина ми компютъра щеше да изгори от яд!

— Езиците са един куп правила, където само изключенията са повече от правилата. Най-вече в пустия му английски. Едва изкарах тройка за диплома навремето… няма в езиците математика, а значи няма я и в мислите на хората. Заради това и не могат да разберат и най-големите специалисти моята хиперформула.

— Ама не им ли показа какви дарби на математик имаш?!

— Кои дарби? Да правя на маймуна всеки противник на белот ли?

— Добре де, а какво стана с оня човек, професора?

— Мълчи. Сигурно в чужбина са го скъсали от подигравки на някой симпозиум. Може и да ми е сърдит, мисли си, че съм го преметнал… Колко стана часа, Кире?

— Осем и десет.

Веско почеса меката си кръгла брадичка, гладко избръсната, с трапчинка, придаваща на лицето му израз, който никак не се връзваше с ореола му на гениален математик.

— Включих си кабеларка — свенливо поясни той. — Гледам едни предавания по „Дискавъри“, па дано ми просветне как да обясня на всички тиквеници формулата. Ама ще има време за още едно каре… Я раздай за всичко коз, Киро!

25 — 9 4 — 7

34 — 28 11 — 0

62 — 32 11 — 0

94 — 26 11 — 0

120 — 26 11 — 0

146 — 40 11 — 0 контра

5 0

© 2005 Николай Теллалов

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/634]

Последна редакция: 2006-08-10 20:41:06