Николай Теллалов - Войната на боговете

На двайсет получи първия си нанокомпютър с комплект саморепликиращи се асемблери. На трийсет се реши да преобрази тялото си, за което използва приблизително един милион тона суровина, и отлетя към една наслуки избрана звезда от каталога на достатъчно близките.

На хиляда вече беше бог.

Той започна да строи собствен свят, в който да повелява и наказва, да дарява и да се грижи. Първият сътворен свят не го удовлетвори и Той предизвика унищожителни катаклизми, преначерта морета и континенти, издигна нови планини и заличи старите. Беше уморително. Далеч по-лесно и с по-малък разход на време и енергия можеше да постига същото, ако бе избрал да изгражда творбите си единствено във виртуала на въображението с помощта на покорните Му нанокомпютри, разширяващи възможностите на съзнанието и подобряващи всички възможни характеристики на мозъка. Но Той използваше автосимулациите единствено за планиране, защото презираше виртуалните светове заради тяхната уязвимост. Те се намираха на малки носители и нищо не би могло да ги спаси от геологична катастрофа или звездна ерупция в реалността, беззащитни дори пред обикновен чук, който би разбил черепа на Мечтаещия — физическата основа на измисления свят. За Него не беше приемливо да бъде застрашаван от реални опасности. Имаше още един изход — да изгради мозъка си голям колкото цяла планета или мъглявина, но Той отхвърли чисто количественото решение.

След трийсетия изживял своята история свят Той се замисли за всемогъщество във физическите предели на Метагалактиката. Не го задоволяваха предишните постижения. Във вселенски мащаб те не се различаваха твърде много от тези на другите богове.

Той овладя няколко близки звездни системи, изобрети ансибълна връзка през пространството, създаде малка мрежа телепортационни тунели и отново започна да изгражда светове. Сблъскваше ги, експериментираше с живущите на тях народи, докато не получи достатъчно активна и боеспособна раса. И тя изгради звездна теократична империя, която Го прославяше…

Първият Му опит да нападне съседен бог, който бе на няколко парсека от границите на империята, се провали. Той едва успя да се оправдае пред обекта на агресията си, както и пред мигновено обърналите внимание на инцидента други богове. Представи случая като покана за игра — разширение на триизмерен шах. Другите му се скараха, че фигурите в играта са интелигентни и способни да изпитват страдание, както и да се чувстват щастливи, понеже сам им беше дал свободна воля. Той прояви смирение и публично съжали за недомислиците си. Едва убеди околните, че е невинен и даже сключи договор, според който занапред подобни игри не бива да се провеждат със същества, осъзнаващи себе си като индивиди.

Лично за себе си Той направи няколко извода. Хрумването със свободната воля на креатурите му наистина създаваше затруднения, тъй като постоянно му се налагаше да я потиска с ръцете на своите жреци и лично да се намесва, за да накаже еретици, неверници и богоборци. От друга страна, нямаше да му е интересно да си играе с безропотно покорни роботи. Той дори започваше да уважава някои свои произведения, показали силен характер, и докрай се мъчеше да се спогоди с тях, за да ги спечели като свои съюзници. Почти винаги обаче те искаха от Него прекалено много — да остане Бездеен, Съзерцателен Бог. Горе-долу същото го посъветваха другите богове, които според Него само се преструваха на възмутени, а всъщност завиждаха.

Завиждаха ли?… Мнозина от тях бяха сътворили светове и населили ги със същества със свободна воля, а после се бяха оттеглили от активна намеса в живота на творенията си поради морални скрупули. Така той с горчивина стигна до решението да се откаже да създава ограничени мислещи единици.

Другите изводи бяха свързани с техническите причини на първото поражение. Войната изведнъж се беше повела с всякакви средства и на множество нива — от нано до макроизмерения, от реалността до виртуала, с физически оръжия и психометоди. Фронтовете бързо изчезнаха, сблъскваха се армии и квантови програми, променяха се в достъпни граници физически константи и виртуални рамки. Трябваше да признае, че се беше оказал неподготвен. Противникът му вероятно доста бе експериментирал с виртуални конфликти и реални състезания.

Тогава Той прие да играе на стратегия, опростен модел на отминалата война, само че този път с ясно установени правила и безлични фигури, които не изпитваха болка или радост, а само най-примитивните нива на комфорт и дискомфорт.