Николай Теллалов: Всичко коз!

— Не ги следи — намеси се Киро. — Помниш ли филма дето Дъстин Хофман е сачма човека? Том Круз, брат му, разсипа една кутия с клечки за зъби, оня ги погледна за секунда и вече им знаеше точната бройка. И наш Весо е такъв — не ги брои, не ги следи, просто знае.

— Нагласят ми се, разбираш ли — дообясни Веско. — Сглобява ми се като пъзел само-самичко в главата. Всичко що е математика, ми е ясно. Гледам едно уравнение и ми изниква отговорът. Да ми покажат нещо от висшата математика, само да ми обяснят кое защо е написано, и вече мога да им кажа резултата. И никак не се напрягам.

— Ами от лотария печелиш ли? От тото?

— Ааа, там е друга работа. Там освен математика има и шашмалогия, а от шашмалогия не разбирам.

Мъжете се засмяха.

— Откога го можеш това?

— Откакто се помня. От малък. Защо?

— Рекох да не е от някоя травма или катастрофа…

— От катастрофата ми е това — Веско показа дълъг белег от коляното надолу до глезена на левия си крак. — Никакви други придобивки.

— Ами що не си учил в математическа гимназия или нещо такова? А после — в университет. Сега да си висшист, не като нас, работническа класа…

— Аз опитвах. Ама не ме взеха.

— Я!

— На тях не им трябва да намираш интуитивно отговора, трябва да доказваш теореми, да обясняваш как си стигнал до този резултат… а аз не мога да го обясня с думи. Ти можеш ли да ми обясниш как виждаш цветовете? Я ми разкажи какво е червено, ама без да го сравняваш с домат, с купа, с колата на оня гъзар от съседния блок, все едно съм сляп към тоя цвят. Няма да можеш.

— Значи, уж талант, пък за нищо не става?

— Аха… Преди време, бях изчел един куп книги по физика и едно нещо за теорията на относителността.

— Онова на Айнщайн ли?

— Да бе. Там дето приказва, че скоростта на светлината не можела да се надхвърли. А точно тогава даваха некакъв филм, фантастика, с космически кораби, дето минават в хиперпространство… Дай, викам си, да видя има ли наистина такова нещо — хиперпространство. Четох, четох, писах, четох, пак писах… И накрая изведох една формула. Сама ми скочи в акъла, ей както това какви карти държите, след като си видя моите и чуя обяви, анонси…

— И за какво е тая формула?

— Ами тя е формулата на хиперпространството. Пет листа голям формат. Ей на Киро хлапето ми я разпечата на компютър по-ситничко, събра се на два, ама открай-докрай.

— От това хиперпространство каква ти е файдата? Пари ще изкараш ли?

— Би могло. С тая формула инженерите могат да построят кораби, даже съм сигурен, че ще са по-евтини от ферарито на оня там мошеник, ама чак когато влязат в масово производство. Ще са големи колкото микробус. Или малък „Икарус“, за да има място за въздух, вода и всичките му там работи, дето ги монтират в сегашните космически кораби…

— За совалки ли говориш?

— Не бе! Совалки! С тия хиперкораби не излиташ като ракета, ами просто се разтваряш във въздуха — хиперскок! — и си някъде на майната си, на друга планета, в друга галактика… Само настройваш на таблото автонавигаторът да търси небесно тяло като Земята и натискаш копчето. За деветстотин киловата се прехвърляш в другия край на вселената. Ако не ти харесва, или се връщаш, или търсиш друго място. Можеш да ги запомняш като станции на дигитален радиоприемник. И всичко това следва от формулата. Ама не знам как да ги построя тези машинарии, нито имам идея какъв ще е тоя акумулатор, дето ще ми дава импулси от деветстотин киловата за една микросекунда…

Всички мълчаха, бавно попивайки чутото.

— Абе, Веско, това наистина са много пари бе! — опомни се изведнъж един от кибиците.

— Ами да. И всички ще са на далавера, не само аз. Даже ти ще можеш да си позволиш такава джунджурийка и ще си спретнеш една вила около оная, Проксима, дето е най-близка звезда до Слънцето. Стига там да има такава планета като Земята, а тя да има въздух за дишане, да не е много горещо, да не е много студено, да няма някакви извънземни зарази… Абе, до заранта мога да ти разправям как ще се промени всичко!

— Чакай… ама не си ли я патентовал тая формула?!

— Патентовах я. Опитах де. Потроших почти всички спестени пари по такси и комисии, Радка вдигна скандал и каза, че ще иска развод… Помниш ли миналата година когато се изнесе при майка си? Заради това беше…

— Весо! Ами защо не си я дал за производство тая твоя хиперформула!

— Защото не мога да им я обясня. Аз я виждам като на длан. Всичките й приложения, за някои даже хабер си нямам какво представляват, но ги виждам. А инженери, учени, експерти там всякакви — не ги виждат. И формулата, викат, че уж изглеждала бетон, ама не могат да я проумеят, без да им покажа как съм я извел. А аз не мога. Защото тя е като… като озарение. Като виждането на картите на белота.