Николай Теллалов - Царска заръка

Ах, мърла с мърла такава!

В края на перона се мярна яка камуфлажна фигура в бронирана жилетка, закачулена и с грамадна пушка като за стрелба по космически спътници или самолетоносачи. Направи някакви знаци с лявата си ръка и изчезна. Над гарата оглушително избръмча вертолет, а отзад засвистяха гуми и някакви гъзари изфорсираха колите си.

И отново настъпи спокойствие…

Когато Вананд усети заплахата, вече беше късно да я заобикаля. Налагаше се просто да бяга. Механичният кон под него изрева… но не се подчини на колобърската му воля да развие скорост, която би смаяла неговите създатели-конструктори. Джамачът се обърка. Опита се да хване здраво с ума си непокорните природни сили, зад които туптеше едната Истинска Мощ на Всемира… ала енергията изтичаше, разсейваше се безредно и разпиляно, защото магьосникът не бе нито спокоен, нито съсредоточен в този миг. Той застина насред пътя, подпрял крака в асфалта.

Много, много отдавна от подобен пристъп на паника го избави, та отърва командирката на стрелкините, в чийто отред бяха включени уж за охрана момажите. Маджарската сабя не посече тогава смръзналата му се от страх глава, ами се разхвърча на ситни късчета, когато боила Верена посрещна смъртоносната стомана с ноктесто крило… и сетне змейкинята хвърли малкия си плък 78 78 Плък — полк. момчета и момичета от знатни родове в контраатака!…

Ох, че люто зафучаха те, същински малки змейчета — и вражи редици се пилееха отпред им като окапала есенна шума от вихрушка!…

Ала сега нямаше кой да го спасява. Освен да се бори, да се погрижи сам, както вече бе твърдо свикнал да го прави.

Само че… искаше ли ?

Елица се окопити чак когато я качиха в звънтяща и боботеща машина. Тя се задърпа, но земята пропадаше под колесника на хеликоптера, а и я държаха здраво за ръцете и през кръста.

Край нея бе пълно с въоръжени мъже, окичени с някакви устройства, виждани само на филм с Брус Уилис. Ако и той беше изскочил отнякъде и й бе заговорил с размазани субтитри, Елица щеше да се успокои, че спи и сънува кошмар. Ала уви.

В опашната част на вертолета седяха двама военни с грамадни шлемофони на главите — приличаха на някакви гигантски насекоми. Чоплеха масленозелени метални кутии, от които излизаха дълги прешленести пипала-антенки и крещяха ту в микрофоните, ту към единствения цивилен в летящата машина — висок, слаб, с изцъклени очи като късчета лед. Носеше бронирана жилетка с бял шаблонен надпис ЦС БОП — POLICE. Той също имаше слушалки на главата и гледаше напрегнато в алуминиев стелаж с наредени портативни телевизорчета. Елица бе избутана зад гърба на този мъж и заставена да седне в привинтена към борда желязна рамка с брезентова седалка. Ръце в камуфлажно облекло я закопчаха с предпазен колан. Металната катарама щракна като белезници.

Цивилният се извърна към девойката и тя неволно се сви, убодена от зениците му. Той я разгледа, сякаш бе вещ, но нищо не каза и отново се зае с мониторите.

Явно бе началникът тук.

Постепенно Елица започна да чува малко по-ясно репликите на хората около себе си, макар и откъслечно. Забеляза и стойка с картечница, провряла тънък хобот през отворената врата на машината. Отвън във вътрешността на вертолета нахлуваше сърдит вихър.

— … засечен… югозапа… шосето… … ти километър…

Цивилният се оживи и рече нещо към пилотите. Хеликоптерът се наклони напред — стомахът на Елица се обърна, — извърши остър вираж и се понесе ниско над крайпътни дървета, над керемиден покрив с пробляснала край комина антена. Залюля се светкавичен изглед към лента на шосе, по което колона полицейски джипове вдигаха пръски през локвите.

— Дайте на момичето кърпа — нареди Георгиев и заповедта бе изпълнена не без тромава грижовност и сдържано съчувствие.

Изчака я да се оправи и да отпие от подаденото й канче глътка чай. Той се отблъсна с крака назад и заедно с изщракалото по плазовете столче почти се изравни с девойката.

Без да я гледа, мъжът тихо, но достатъчно ясно за преодоляване шума на двигателя и цвиленето на витлата, каза:

— Не се притеснявайте, госпожице Браничева. Приятелят ви няма да пострада, стига да бъде разумен… — цивилният внезапно обърна глава и впи вълчи взор в нещастното лице на момичето. — Змей ли е той? — изстреля грубо и нетърпимо.

Елица, в чиято глава цареше отново надигаща се бъркотия, не отговори.

— Питах те нещо, девойче младо! — излая заплашително Георгиев с лудо ококорени очи.