Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Боже мой, физиономията му издава, че пак е замислил нещо като онзи дозор! Ще влизаме в бой, драги мои, ще им излезем насреща на тия фрицове. Вече с лекота стоя свободно. Усещам проклетата наденица на мястото на сърцето си.

Лав отива зад картата и се навежда над нея. Тя е леко наклонена към него. Вдига глава към нас и се усмихва. На ти сега! Трима от нас да се промъкнат зад линията Зигфрид на дозор за залавяне на език — за предпочитане щабен офицер, който говори английски.

Лав взима дебел молив и сочи по картата.

Ще чуем поредния му инструктаж. Обикновено това е преработена версия на нещо, спуснато от дивизията, което някой творчески гений в Г-2 или военното разузнаване е измислил, разглеждайки въздушни снимки отпреди петнайсет месеца. Трябва да призная обаче, че Лав умее да си придава драматичен вид; навярно му е дошло от продажбата на всички тия скъпи ковчези на разни покрусени бабички.

— Лейтенант Уеър, младши сержант Нот, както знаете, тук, в този сектор от Ардените, имаме неустановен и в същото време статичен фронт.

Той поглежда да види дали сме разбрали сложните му думи.

— Неустановен е поради тия огромни гористи местности, практически без пътища.

Огражда с молива някакви смътни участъци на картата.

— А статичен, защото вече от няколко месеца тук не се случва нищо. Ние сме тук. А те — там.

Отново някакви завъртулки с молив, за да ни покаже линиите.

— Никоя от страните не желае да установи бойна линия без чисто огнево поле, затова няма движение.

Хвърля още един поглед изпод вежди, а ла Робърт Тейлър. Боже мой, това е то! Знаех си, че Лав ми прилича на някого: той е педерастко подобие на Робърт Тейлър. Трябва да сверя догадката си с отделението; може да е само лично отношение.

— Ей тук имаме петстотин акра гора.

Отново описва гората върху найлона. Този път наистина чертае, затова ставаме сериозни. Яйцата, които изядох, пак са станали едно цяло яйце, заседнало заедно с черупката точно зад пъпа ми.

— През гората минават два треторазредни черни пътя, които се пресичат някъде в центъра й. На кръстопътя има замък. А ей тук, в източния край — ловна хижа.

Той ни отправя още един заговорнически, стоманен поглед изпод вежди.

— Имаме силно подозрение, че швабите държат там наблюдателен пункт или преден пост.

Олеле, от неговия план ми прималява. Просто се промъквате зад ония типове и хващате няколко. Струва ми се, че ще припадна ей тук, в палатката на Втория щабен. Или може би ще се хвърля и ще задърпам Тъкър за дюкяна, като съвестно се разлигавя. Извинявай, Отче Мънди, вече не знам какво върша; просто си играех с възможността за бързо препращане по параграф осми.

— Сержант Нот, искам от вас да се установите в този замък с вашето намалено отделение. Вземете два джипа, натоварете една тежка картечница, както и провизии за около седмица. Вземете и една радиостанция 506 за поддържане на връзка с полка.

Това ли е? Да не би Лав да иска да ми каже, че ще се заселим в замък? Чакам.

— Лейтенант Уеър, вие ще поддържате радиовръзка със сержант Нот. Ще държим първо разузнавателно отделение тук, в полка, за всяка друга дозорна работа. Сержант Нот, вашето отделение или ще бъде изтеглено до края на седмицата, или ще ви бъдат изпратени допълнителни провизии, в зависимост от оперативните условия.

Уеър се изпъва донякъде мирно.

— Кога да тръгнат хората, сър?

— Утре сутринта в осем нула нула. Ще трябва да си отварят очите за всякакъв вид вражески постове в областта и наблюдателни пунктове над моста и по пътя край замъка.

Лав се обръща към мен.

— Е, сержант Нот, този път вашето отделение не може да се оплаче. Вундеркиндчетата ще си поживеят като принцове.

— Да, сър. Сър, има ли някакви данни замъкът да е окупиран?

— Това е едно от нещата, които ще трябва да установите, сержант. Ето ви възможност веднъж да приложите вашето разсъждаване за малко разузнаване.

Той пуска усмивката си на гробар — вампир в очакване.

— Да, сър.

Винаги си е бил подлец. Шестима души в два джипа да се приближат до някакъв си замък в нечия (не се знае чия) гора и да се самопоканят вътре. Ако работата тръгне зле, винаги можем да си подвием опашките и да се ометем. И без това повечето от нас вече са крастави от такива подвивания на опашката и само лаят с клепнали уши. Нямаме данни за разузнавателна работа.

Лав привършва със своята военна операция между сутрешния тоалет и закуската. Преминаваме през обичайната процедура на поздравяване и освобождаване и аз успявам набързо да се откача от Уеър. Трябва да се посъветвам с отделението. Може би това е нашият шанс да се измъкнем от войната. Цяла седмица вън от всякакъв поглед!