Уилям Уортън: Отбой в полунощ

Така че, когато лейтенант Уеър ни измъкна от полковите списъци, той тъпоумно или умно (ако е имал поне малко ум) стъпваше между лехите, подбирайки призованите, избраните. С изключение на Отец Мънди и Майка Уилкинс цялото ни отделение се състои или се състоеше от бивши ПОСРА-вци, все с поразителен резултат от теста за интелигентност.

ПОСРА е безумно съкращение. Уисл Томпкинс твърдеше, че значело нещо на вавилонски, но Шутзър му възразяваше, че на английски означава единствено, че сме посрани.

Това е твърде много, за да се промъкне между две хапки, докато храната се уталожва в стомаха ми, а Уеър стои и ме зяпа с килната каска. Или дъвча изключително бавно, или мисля извънредно бързо.

— Хайде да вървим, Нот! Лав ни чака. Той поглежда часовника си.

Всичко в армията се движи по часовник, пет нула нула и т.н., а не ти зачисляват часовник. В нашето отделение сега имаме три часовника; по-рано бяха пет. Самият аз нямам. В света, от който произхождам, да имаш часовник или телефон, е буржоазна привилегия.

Поемаме към палатката на Втория щабен. Както си му е редът, аз вървя до Уеър, но на една стъпка по-назад от него — като едновремешна японка до мъжа си или като добре тренирано куче след господаря си; става ти условен рефлекс. Той спира и се извръща към мен.

— Господи, Нот! Още ли не си си зашил нашивките, майка му стара?

— Сержант артелчикът каза, че в момента нямал нашивки за младши сержанти, сър. Чакат нова доставка.

— Дявол да го вземе, та вземи едни отличителни знаци за щабен и им изрежи черния знак!

— Би било рушене на държавно имущество, сър. Вече го предложих на сержант Лукас.

Надявам се, че ще се залъже с този отговор. В действителност Лукас се опита да ми набута знаци на щабен, за да ги изрежа, но аз му подсказах, че би било рушене на държавно имущество и ще трябва да пишем протокол. Това го изплаши; Лукас е от първоначалната дивизия и малко бавно загрява. — Е, тогава стискай палци да не забележи Лав, кучият му син.

Ще се учудите колко много псувни се раздават в армията, стига да се настрои човек да ги чува. В началото ако всеки път ти прави впечатление, е все едно непрекъснато да живееш стреснат. Известно време Отец Мънди беше отворил частна терапевтична клиника на анонимните псувачи 6 6 Алюзия с дружествата на анонимните алкохолици — Б.пр. .

Уеър влиза пръв в палатката на Втори щабен. Едва проврели се през отвора, заставаме мирно. Това е обичайният мизансцен. В средата, до подпорния прът, има полева масичка с покрита с найлон карта. В дъното се вижда необикновено широка койка с пухен спален чувал, вече грижливо оправена от някой ординарец на Лав.

Край лявата стена на палатката майор Лав се бръсне пред своя преносим умивалник с преносимо огледало. Облечен е в шити по мярка панталони (никакви други, дори за наряд) и долна ватена фланела, която също не е конфекция.

Стоим мирно; знам, че той ни е усетил. Редник първи клас Такър, първият му ординарец, стърчи до него като послушник в църква и му подава кърпите и легенчето с пяна. Такър също си шие униформите; сам си ги шие и това минава, благодарение на Лав.

Най-сетне, след като наблюдавахме старателните му усилия да отнеме няколко последни косъмчета под ноздрите си, Лав ни хвърля поглед — първо в огледалото, после като се обръща — Свободно, момчета.

Двамата с Уеър се отпускаме, видът ни издава подчинение, както се полага. Такър подава на Лав гореща кърпа от един леген. Лав заравя лице в нея и търка усърдно. Продължава към темето, като се масажира с още по-голяма сила после връща кърпата на Такър и взима нова суха. Всичките ни кърпи са тъмнозелени, така че никога не си личи дали са чисти или мръсни, освен по миризмата; тези обаче изглеждат от прясна доставка.

След това имаме привилегията да наблюдаваме как майор Лав се реши. Първо разтърква в косата си няколко капки тонизиращ балсам. Косата му е от онзи вид, в който зъбите на гребена оставят бразди като в изорана нива.

Мисля си за последната награда за каламбур в отделението. Спечели я Гордън. Въпрос: Що е Библия? Отговор: Нещо, над което би блял. Как, за Бога, ще мога изобщо някога да се държа като сержант, щом мисълта ми така скача от едно на друго? Трябва да се съсредоточа!

Сега Лав навлича върху висналите си рамене чиста, изгладена от ординарците, шита по мярка риза и се обръща с лице към нас в позата на военен, с разкрачени на около две стъпки лъснати боти, като се полюлява леко на пръсти, докато се закопчава. Напъхването на ризата в панталона е продължителен ритуал.