Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Взимам мешката си и се качвам в една от радиоколите, отпускам се на пода и почвам да ям внимателно, кротко и спокойно, като предъвквам всяка хапка по двайсет пъти и бавно преглъщам.

Почти привършвам, когато лейтенант Уеър ме открива. Главата му, с килната назад каска, щръква зад задния капак на каросерията. Той е Ван Хефлин, който играе Ван Джонсън във военен филм заедно с Марлен Дитрих като нацистка шпионка.

Няколко думи тук за Уеър, докато се мъча да прокарам надолу последните две лъжици и да установя в стомаха си що-годе работен ден.

Уеър е участвал в Алеутската кампания. След това е бил прехвърлен в 8010-а пехотна дивизия и почти е напуснал армията. Както казва Мел Гордън, „той се съгласява с всичко, а после прави, каквото си знае“. Стан иска да наеме Уеър, когато след войната отвори своята Безотказна рекламна агенция „Шутзър“; такъв талант не бива да отива на вятъра.

Полковник Сгър взе Уеър в ротата към главното командване, за да сформира разузнавателния взвод. Дадоха му разузнаването без рекогносцировката. Той преся досиетата на полка, докато накрая излезе с онези двадесет и четирима души, които имаха най-висок резултат на теста за интелигентност. Това само по себе си беше щура идея, но изглежда още по-шантава, като погледнеш как поначало е сформирана цялата тая глупашка дивизия.

Преди две години първоначалната дивизия от Националната гвардия, към която е работил Лав между своите погребения, била събрана и подготвена за бой. Но преди да я прехвърлят през океана, провели маневри заедно с други две подобни дивизии на територията на щатите Мисисипи, Тенеси и Луизиана. Било нещо катастрофално. Как могат и трите да загубят във военни игри? А те загубили.

В последвалите проверки се забелязало, че кой знае защо, средният резултат от теста за интелигентност точно в тия дивизии е някъде между осемдесет и деветдесет. Щом се стигнало до мозъци, те се оказали в долния край на второто стандартно отклонение отляво. Всеки що-годе свестен човек бил подбран за авиацията, свързочните войски, танковите части, артилерията и т.н. Останала утайката.

Военното разрешение било всички редници от тези три дивизии да се изпратят като попълнения в Южния Тих океан. Така останал само кадрови състав от не особено умни офицери.

Междувременно в цивилния тил се разигравал друг сценарий. През 1943-та година повечето от завършващите гимназия младежи от мъжки пол бяха тестувани за влизане в тъй наречените програми А-12 и У-12. Избраните щяха да бъдат изпратени в университетите и обучавани за инженери или лекари. А-12 означаваше армията. Идеята беше да ни обучат, за да построим отново нашия свят след мръсната война.

Подбраха няколко хиляди и след като ги записаха в армията, както си му е редът, ги изпратиха в университетите. Тъй като много от нас по време на учението си бяха прескочили една-две години, оказахме се твърде млади, за да постъпим в армията. По това време приетата възрастова граница, за да можеш да убиваш или да бъдеш убит във войната, беше осемнайсет години. Така бяхме включени към ПОСРА, Програма за обучение на специалния резерв на армията. Пратиха ни направо в университетите — трябваше да изкараме основната бойна подготовка, щом станем на възраст, а после пак да се върнем в университета. Беше нещо като задължителна предучилищна забавачница.

Но докато карахме курса по основна бойна подготовка в пехотата във форт Бенинг, щата Джорджия, спецрезервът и по-голямата част от запаса бяха разформировани и отвлечени от черните дъски от по-висши сили. Ние бяхме разпратени по различни пехотни дивизии, за да си поиграем на истински войници. Също като да прескочиш от яслите направо в началното училище.

Ние от ПОСРА имаме много скандални теории за това какво е станало всъщност. Силни сме в подозренията. Теориите ни варират от избирателен геноцид (с цел да могат посредствените да добият самочувствие) до идеята, че целият този номер е един доста хитро замислен метод за набиране на войска.

Много от нас бяха вкарани като попълнения на мястото на онези редници и сержанти от дивизията на Националната гвардия, изпратени да умрат в Южния Тих океан. Те наистина покачиха средния коефициент на интелигентност и така разрешиха малкия количествен проблем.

Голяма група от съвсем млади, нахакани новобранци неохотно се вля в 8010-а дивизия в лагера Шелби, щат Мисисипи, за да подпомогне образуването на една странна, крайно безразборна организация: слабоумни офицери и подофицери се мъчеха да ръководят негодуваща маса от редници умници. Но ако погледне човек назад, всъщност това не е чак толкова необичайно.