Уилям Уортън: Отбой в полунощ

Гордън накара всички, които пушеха, да престанат, поне пред него. Понякога ни писва. В пререкания с Гордън влиза най-вече Милър, така както Шутзър вечно влиза в пререкания с Мънди.

В този момент отец Мънди излита като стрела от гората още преди да е свършил работата си. В едната си ръка стиска тоалетната хартия, която се развява след него, а с другата придържа колана на панталоните си. Пушката му виси на свивката на ръката и се мята отпреде му, като го удря по коленете при всяка крачка.

— Майко Божия, спаси ме!

Поглежда назад през рамо. Опипва главата си с ръката с тоалетната хартия и загрява, че е без каска. Замръзва на място.

— О, не, Господи! Само не ме карай да се връщам! Отец Мънди се мъчи да се закопчае и да се оправи. Оплита се в тоалетната хартия. Всички пак сме се проснали в снега, с изключение на Уилкинс, който така е врътнал оная ми ти картечница, че се цели някъде току над главата на Отчето.

— Какво, в името на небето, има, Мънди?

Мънди се дотътря до мен и се пльосва долу. Той е висок към един и деветдесет и тежи над сто кила; почти дебелан. Поначало бледен, сега е пребледнял още повече, а горната му устна е оросена с капчици пот; целият трепери.

— Няма да повярваш, Уонт.

Останалата част от отделението се повлича до нас на прибежки или с пълзене. Навярно изобщо никой никога не би могъл да оглавява тази тайфа гении с високоразвито стадно чувство. Бедата е, че вечно искат да разберат всичко. Уилкинс също се поддава иззад картечницата.

— Какво стана, Мънди? Какво има там? Германски патрул ли?

— Нищо подобно, Ванс. Само че не го очаквах. Не знам какво става, но всички вие трябва да идете да видите. Не съм съвсем сигурен какво точно беше. Толкова се изплаших, че дуфтих, без да гледам много-много.

Шутзър се надига и избърсва скрежа и мръсотията от коленете и лактите си.

— Какво видя бе, Отче? Някоя пещеричка с необикновено сияние отвътре и една облечена в бляскаво бяло и синьо жена, която ти проговори ли? Хайде, казвай!

Мънди хвърля на Шутзър един от типичните си погледи, с които сякаш казва: „Прости им, Господи!“

— Е, добре, умник такъв, какво ще кажеш при вида на един немски и един американски войник, които танцуват заедно ей там, в гората, а? Само че без музика.

Шутзър се качва в джипа, за да смени Уилкинс зад картечницата. В действителност той би трябвало да бъде отдельонен. Ето за какво трябваше да се сети отдельонният. Намества се там, докато Майка Уилкинс се спуска по страницата на джипа. Трябва да е замръзнал. Гордън изтръсква снега от ръкавицата си.

— Какво става тук? Да не би Отец Мънди да се натяга за осми параграф? Е, няма що, пак ще трябва да си упражня ченето. Ако си поговорим малко, може и да ти помогна, Отче; приемните ми часове са от два до пет. Мисля, че ще мога да ти отделя някоя и друга минута.

Време е да вляза в ролята си на сержант.

— Добре, Мънди, дай да видим, каквото и да е. Шутзър, ти стой тук и ни прикривай. Милър, ти ще пресичаш огъня иззад другия джип.

Надявам се, че Милър ще може да си изпуши там цигарата, докато ни няма.

Навлизаме в гората с насочено оръжие. Стигаме до мястото; Мънди вдига каската си и посочва вляво.

Вече нищо не ме учудва; но все пак ми е трудно да възприема това. Приличат на статуя. Явно стоят така отдавна, защото последните снегове са поръсили каските и раменете им като пудра захар. Приближаваме се бавно, с Гордън начело.

Някой е подпрял един американски и един немски войник един срещу друг в последна и окончателна прегръдка. Ръцете и краката им са сложени тъй, че изглеждат като валсуваща двойка или дуо кънкьори, които ей сега ще изпълнят някоя сложна фигура. Спирам; не желая да гледам повече. Мънди и Гордън продължават, Майката върви след тях; после се обръща и се връща до мен.

— Нищо не разбирам, Уонт. Какво става? Кой нарежда така тия трупове? Това е лудост! Цялата тая война е излязла от релсите!

Поклащам глава. Страх ме е, че ако река да проговоря ще измуча. Не че съм толкова изплашен; по-скоро объркан, отвратен, обезкуражен. Стоя така, с насочена пушка, правя се, че действам по военному, докато Мънди и Гордън разединяват труповете и ги полагат на земята. Мънди провежда своето псевдопомазване на умиращи, Гордън се суети около телата.

Имам време да се съвзема. Гордън и Мънди се връщат и ние тръгваме към джиповете, без да продумаме. Дори за отбор самозвани умници като нас, способни да пуснат по някоя хитра приказка за всяко нещо, тук няма какво да се каже.