Уилям Уортън: Отбой в полунощ

Шутзър и Милър не щат да повярват, когато им разправяме. Трябва да отидат и да видят с очите си. Казваме им, че ония вече не „танцуват“, че Мънди и Гордън са ги свалили на земята, но те държат да проверят. Доверието вече не е на мода, дори в нашето отделение, въпреки героичните усилия на Мънди да го защитава до последна капка кръв.

Натоварваме прилежно в джипа провизиите, гранатите, маскировъчното облекло и другите боклуци, включително дванайсет малки шаха; Майката се качва заедно с мен и застава зад картечницата. Гордън пали другия джип и се приближава плътно до нас.

Когато Шутзър и Милър се връщат, Шутзър е като откачен.

— Мамицата им на тия мръсни нацисти, тия зелеви глави, тия свръх арийски копелета! Само свине могат да измислят такова нещо. Цялата тая проклета страна не заслужава да живее. Трябва да ги напъхаме в собствените им газови пещи и да ги изтрием от лицето на земята. Лично аз с радост бих надзиравал цялата операция.

И не ми дрънкай глупости, Мънди! Кажи ми, като толкова знаеш, какво би могло да накара човека да извърши такова нещо със себеподобния си? Какъв е тоя Господ, който допуска такива неща?

Мънди седи във втория джип и мълчи. После поглежда Шутзър, който се качва до него.

— Да, ужасно е, Стан. Ужасно е да се постъпва така с храма на Светия дух, дори когато безсмъртната душа вече го е напуснала. Но не знаем със сигурност дали германците са го сторили.

Милър подпалва нашия джип и форсира мотора, така че едва дочувам следващите думи на Шутзър:

— За Бога, та кой друг, Мънди, горските дяволи ли?

Движим се бавно, с много завои; нагоре и надолу по склоновете, покрай планински процепи, под отрупани със сняг дървета. Аз съм зад картечницата, със сгушена между раменете глава, мъча се да следя пътя по картата. Това е контурна карта на малък сектор, част от онази на Лав, в мащаб едно към дванайсет хиляди, така че трябва да е достатъчно точна. Но правим много повече завои, отколкото е показано.

— Колко километра изминахме, Бъд? Той поглежда към одометъра.

— Около десет от рота К дотук.

Минаваме през тясна клисура и изведнъж съглеждаме над един поток мост — моста, който търсим и който ще трябва да пазим.

Стръмен път нагоре от моста отвежда към замъка. И то наистина замък, а не просто красива къща. Не е кой знае колко голям, но е също като от френска приказка.

Милър полека спира. Махвам с ръка на Гордън. Изключваме и двата мотора и се вслушваме. Тихо е; чуват се само зимните птици, течащата вода и шумоленето на вятъра в боровете. Гористите склонове стигат до подножието на замъка. Гледам моста; няма следи от коли, нито стъпки. Мястото изглежда наистина пусто.

Слизаме от джиповете. Гордън взима бинокъла и се приближава полека до най-крайното дърво, което предлага добър изглед към замъка и заедно с това прикритие. Оглежда всичко за около пет минути.

Никой не проговаря. Всички се взираме в замъка. Построен е от розово-син камък със сиво-синкав покрив от плочи и с бели кепенци на прозорците. Всички кепенци са спуснати. На три етажа е, а най-горе под покрива има и мансарда. Изглежда почти нереален.

Гордън се връща.

— Не виждам нищо, Уонт — нито дим, нито движение, нито следи. Прозорците и вратите са затворени; няма коли, нито миризма.

— Какво да правим, Мел? Да изпратим ли дозорна двойка, или направо да отцепим нагоре с джиповете?

— Мисля, че двамата с Шутзър можем да преминем потока през онзи брод малко по-долу и да се приближим откъм другата страна. Ще поразгледаме отзад, а после ще излезем на пътя пред моста и ще проверим за мини. Как ти се струва?

— Ние ще се пръснем и ще ви прикриваме.

Ако Мел не беше се разболял от продължителното киснене в калните окопи при Мец, той непременно щеше да стане отдельонен и тъкмо така трябваше да бъде. А може би щеше да е мъртъв.

Двамата с Шутзър се шмугват между дърветата. Давам нареждане всички да се пръснат и да бъдат готови при нужда да ги прикриват с огън. Пропълзявам до дървото на Гордън, от което има добър обстрел.

Наблюдавам как те преминават реката по камъните. Шутзър се подхлъзва и цопва с единия крак във водата чак до панталона. После се изкатерват от лявата страна на замъка, като държат хълма между себе си и прозорците.

Имам чувството, че гледам военен или каубойски филм; всъщност по-скоро каубойски, в който добрите герои се промъкват изотзад до колибата, където банда подивели, вечно потни и небръснати бандити с черни шапки пазят дъщерята на кавалерийския полковник — красива, руса, с огромно деколте.