Уилям Уортън - Отбой в полунощ

После изчезват. Предполагам, че са зад замъка. Чакам. Чакането съставляват деветдесет и девет процента от войнишката служба. Понякога чакаш само манджата, друг път чакаш като сега; но определено се чака твърде много.

После Шутзър се показва от другата страна на замъка. Навежда се и наднича през един кепенец. Гордън се промъква до него и вири глава на всички страни като куче, което души.

Гордън и Фред Бранд твърдяха, че имат най-страхотните носове в целия свят. Казваха, че могат да улавят миризми, които другите дори не подозират. Веднъж на полигона в Шелби устроихме състезание по подушване, като използвахме за стръв чифт чорапи на Джим Фрийзе. Чорапите на Фрийзе се вмирисваха за два дни така, че се отличаваха от всички останали. Краката му бяха като кучешки език; единствената част от него, която се потеше, и то как!

Играхме на иманяри. Аз отивах в гората и скривах чорапите на Джим; после Гордън и Бранд трябваше да ги открият единствено по миризмата. И двамата бяха забележителни. Намираха ония ми ти чорапи по-бързо отколкото аз успявах да ги скрия. Спечели Фред с най-много точки от десетте серии, но с минимална преднина. Мисля, че разликата се дължеше най-вече на нееднаквия им късмет с вятъра.

Сега Мел е сам. Известно време му викахме Мел Миризливеца, но той възразяваше срещу двойственото значение. В действителност Мел е от групата на чистниците, не чак толкова, колкото Уилкинс, но доста пред мен и повечето от отделението, дори от Мори.

Гордън и Шутзър вече слизат по хълма. Вървят от двете страни на пътя и зорко се взират в стръмнината. На едно място Шутзър се навежда и внимателно разравя снега с върха на щика си. Минават по моста, после по пътя от отсамната страна на моста и излизат право срещу нас. Аз се показвам иззад дървото.

— Е, как беше?

Шутзър сяда на земята до мен.

— Няма никой. Изглежда, отдавна не е имало хора. Гордън ми връща бинокъла. Трябваше да си го прибера, преди да тръгнат. Още две точки в мой минус.

— Не се вижда вътре. Зад кепенците има завеси или драперии. Проверих вратите — няма следи от заложени взривове. Май ще си имаме цял замък на разположение.

Разбира се, вече всички са се довлекли от местата, където ги поставих, и се събират около нас. Шутзър си сваля ботата и изстисква чорапа си.

— Е, не е съвсем като любимия ми университет във Флорида с хиляда и петстотин акра портокалови дръвчета, които растат около басейна с олимпийски размери под покритите с испански мъх дъбове, но все пак е стъпка към по-добро, бих казал.

Щом Шутзър се обува отново, се качваме в джиповете и потегляме нагоре към замъка; няма мини, нито картечни залпове, нито снайперисти — нищо.

Насилваме един кепенец и отваряме прозореца зад него с щик. Това е френски прозорец и както правилно твърдеше Гордън, няма взрив. Промъкваме се предпазливо през вратата и заставаме от вътрешната й страна; чакаме очите ни да свикнат с тъмнината след външния блясък.

Боже мой! Каква стая! Прилича на бална зала или фантастичен гимнастически салон. Целият под е покрит с паркет, а в единия край има огромна камина, толкова голяма, че можеш прав да влезеш в нея. Дълги завеси от златиста дамаска закриват прозорците от тавана до пода. Самите прозорци трябва да са високи поне пет метра.

Всички се намъкват вътре, така че се скупчваме един до друг и само зяпаме. Никой от нас никога не е виждал подобно нещо. А стаята има още по-странен вид от това, че вътре няма никакви мебели.

Виждам, че е време пак да вляза в ролята си на сержант; все някой трябва да го направи. Наложително е да разтоварим провизиите и разните боклуци от джиповете и да се установим тук. Но само стърчим като омагьосани.

Определено се възприемам като Пепеляшка — непоканена на царския бал. Чувствам се съвсем неканен гост. Пръв се раздвижва Шутзър; плъзва се до средата на стаята. Шутзър е около метър и шейсет и пет, закръглен, но не дебел. Накичен е с всички военни дрънкулки: издута бойна куртка, два патрондаша през врата, колан с муниции за емката, щик, превързочен пакет и манерка. Каската му е обвита с маскировъчна мрежа — единствената в отделението. Гордън казва, че с нея Шутзър приличал на дезертьор от Южния Тих океан. Шутзър твърди, че я държи само за да си познава каската — твърде еднакви са.

Панталоните му са вкоравени от мръсотия; всички сме в такъв вид, дори Уилкинс; няма как да ги изперем, а нямаме и други за преобличане. Вълненият плат попива мръсотията и потъмнява, докато панталоните станат корави и почти черни отпред.