Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Я по-добре да се приготвя; не се знае колко ще му трябва на стария Мори Марголис; може да свърши, без да усети. Няма смисъл да губим време.

Помирисва под мишниците си, после изважда от тоалетната си чанта одеколон и отново ги натрива. Аз опитвам водата във ваната; твърде гореща е. Пускам малко студена.

— Тъкмо бяхме купили бърбъна и вече щяхме да се откажем, когато намерихме това момиче. Бяхме стигнали чак до автогарата на „Грейхаунд“. Тя беше вътре, седнала на една дървена пейка. И ето че наш Гордън отива при нея и завързва разговор. Без да се усетим как, почваме да й разказваме какво сме правили цяла вечер; че търсим курва, която да забели четирима презрели девственика. Смеем се; и тогава като гръм от ясно небе тя доброволно предлага да дойде с нас. Божичко, човек да не предполага! Мислех, че се шегува, обаче тя е напълно сериозна и няма да ни струва нито цент.

Гордън отново сяда на клозета. Ваната вече се препълва, аз спирам водата и се настанявам вътре.

— Стан, имам един презерватив и един профилактичен дезинфектатор, които можеш да използваш, ако искаш.

— Имам си. Не ми се бъркай, Уонт; ставаш по-досаден и от Уилкинс.

Той изважда пакетчето от панталоните си на пода.

Доволен съм, че го казах. Шутзър почва да крачи — ако е възможно човек да крачи в една хотелска баня с още двама души вътре. Той е само по обувки, чорапи и долни дрехи; стиснал е пурата между зъбите си и държи пакетче с три презерватива в ръка. Закрепва профилактикума на ръба на умивалника. Поглежда часовника си.

— Знаех си аз, че на Марголис ще му трябва цяла вечност.

— Опитвал ли си от тия профилактикуми, Стан? Аз опитах веднъж, само за да видя как е. Не боли, но имаш особеното усещане, че гумени змии те стискат. Да не те притеснява.

— Не се безпокой, ще се оправя. Ама какво вършат ония там бе, мамицата им!

— Дръж си езика, Стан! Освен теб тук има и джентълмени. Какво би си помислил Отец Мънди?

— Майната му на твоя Отец Мънди!

Гордън поклаща глава, взима и моята възглавница в скута си над неговата и отпуска глава върху тях. Шутзър отново поглежда часовника си; обляга се на вратата на банята.

— Ей, Мори как е там, а?

Никакъв отговор. Шутзър долепя ухото до вратата.

— Може би го е утрепала и се е измъкнала; сипала му е приспивателно в питието или го е цапнала с оловна палка. Всичко може да се очаква.

Шутзър чука по вратата — първо леко, после силно.

— Ей, Марголис, айде остави по нещичко и за нас, а? Обади се поне.

Пак нищо. Бавно полека. Шутзър отключва и отваря вратата, наднича в стаята, после влиза. Затваря вратата зад себе си.

Аз се изправям във ваната и се избърсвам. Шутзър не се връща. Двамата с Гордън се споглеждаме. Обувам си гащите и влизаме вътре след Шутзър.

Тримата седят със скръстени крака на леглото, Шутзър и Мори са още с дрехите — ако войнишкото ватено бельо може да се смята за дрехи. Момичето е по комбинезон и плаче. Ние с Гордън заставаме до леглото и слушаме. Ще разкажа цялата история накратко. И без това не е в темата на книгата — а може би е?

Казва се Джанис. Била сгодена за едно момче на име Мат. Мат бил убит при десанта в Сицилия. Джанис научила това едва преди седмица. Тръгнала на юг, за да види всички места, по които е бил Мат през последните дни от своя кратък войнишки живот. Студентка е първи курс в Пенсилвания, но няма да се връща в университета. На двайсет години е. Дошла е тук, за да се самоубие, но нямала достатъчно смелост; сега притежава само един билет за автобуса.

И така, какво си мислите?

Двамата с Мори почнали да си говорят, понеже се смущавали. Почнали да се целуват; тогава тя се разплакала и ето как се разбрало всичко.

Историята свършва с това, че приближаваме двете легла едно до друго и отпочваме остатъка от бърбъна в книжната кесия. Едно шише от 750 грама, пълно само до две трети — за петима души. Може и да сме вложили в това известен математически разум и той ще да е бил единственият логичен елемент в онази нощ. Приличаше на орязана версия на незаснет още класически военен филм с Шърли Темпъл и Оди Мърфи.

Джанис е спала само с един мъж в живота си, Мат, малко преди да замине. А сега се предлага на всички нас. Твърди, че е по нейно собствено желание.

Разбира се, това събужда у всеки от нас вечно разсъждаващия, вечно оспорващ, вечно несъгласен младеж от спецрезерва. Отгоре на всичко се чувстваме гузни, уплашени. Идеята, тази проста, прекрасна идея, трябва да бъде подложена на всякакъв вид фалшиво рационализиране. Свършваме преди разсъмване и заспиваме уморени, полупияни, свойски прегърнати на нашето двойно легло. С посивяването на стаята под нахлуващата светлина на новия ден Джанис полека, полунасън, идва при всеки от нас поотделно: Дядо Мраз или Великденско зайче. Ние плачем и се кикотим, докато минаваме през митичната бариера, отделяща момчето от мъжа, мъжа от смъртта.