Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Шутзър излиза в средата на стаята и се оглежда; после започва да пее, да грухти, да тананика „Танцът Джърси“ и да се кълчи в джазова стъпка, сам насред тая огромна зала.

— Ела, Мел! Дай да им покажем как го играхме едно време в ИВС-то 7 7 ИВС — Интервойскова служба. — Б.пр. .

Гордън пристъпва напред с пушка на рамо и почва да танцува с Шутзър. Щиковете им се чукат, манерките им дрънчат, а патрондашите им подскачат, докато двамата се опитват да покажат някои от класическите номера на джитърбъга 8 8 Джитърбъг — Вид джазов танц с доста акробатични номера. — Б.пр. , с мушкане на главите под ръцете, обаче пушките им все се пречкат. Гледам тия двама луди, които се мъчат да го играят насред Ардените, и си спомням Шелби.

През онези последни дни, когато най-сетне проумяхме, че не на шега се канят да изпратят 8010-а дивизия отвън океана, изпаднахме в паника. Шутзър твърдеше, че напук на цялата пропаганда това доказвало, че губим войната. Да бъде изпратена тази част срещу когото и да било, трябва да е последният отчаян ход.

Но най-смущаващото беше, че в нашето отделение всички, с изключение на Уилкинс бяхме девствени — единадесет нежелаещи, неготови да умрат девственика. Не знам дали цялата тая девственост беше просто нормален фактор на времето, или има някаква обратна пропорция между сексуалната ранозрейност и тъй наречения интелект. Може би е било само съвпадение във времето и пространството. Кой знае.

По цели вечери се мъчехме да изкопчим някои подробности от Уилкинс. Жена му беше в града и той бе готов на всичко, за да му разпишат билета в края на седмицата. Ако се паднеше дежурен по кухня или дневален в събота или неделя, всички с готовност скачахме да го заместим и това ни доставяше насладата на саможертвуванието. Никой от нас не можа да се запознае с Линда, но всички я познавахме. В нездравия, сексуално гладен библейски смисъл всички я познавахме.

Разбира се, Майката го вършеше с голяма неохота. Нямаше никакво намерение да задоволява нашата момчешка похотливост. На всичките ни молби и въпроси „колко често“ и „колко дълго“ единственият му отговор беше лукава усмивка и едно срамежливо: „О, ама съвсем не е така“ или пък: „Ама вие сте сексуални маниаци бе!“

Така, оставаха по-малко от три седмици до заминаването ни. Мисля, че идеята дойде от Мори или може би от Шутзър. Четирима от нас успяха да получат билета си за събота и неделя и поеха към града, за да намерят някоя добра, благосклонна курва, която би ни избавила от мъката, би ни посветила в ритуалите на мъжеството, би ни освободила от усамотеното състрадание на нашите петопръстни вдовици.

Събрахме общо петдесет долара. Десет бяха за стая в хотел „Джеферсън“. По принцип стаята е за двама, но знаехме един заден вход, през който щяха да се промъкнат другите. Тръгнахме Гордън, Шутзър, Мори и аз. Решихме, че повече от това би наподобявало банда злосторници, а имахме къде-къде по-романтични стремежи. Остатъкът от парите трябваше да отиде за „мероприятието“ и бутилка бърбън. Петдесет долара бяха много пари в онези дни.

Дълго обсъждахме и разсъждавахме каква трябва да бъде жената. Изглежда, всеки от нас се боеше, че ако попадне на истинска жена, няма да успее да направи нищо. Съгласихме се „редът на опашката“ да бъде установен единствено по жребий, а не според умението в разни игри, и хвърлихме чоп. Мори трябваше да атакува пръв, Шутзър — в подкрепление, аз на трето място за ликвидиране на остатъците, а Гордън да охранява тила. (Я виж ти, какъв каламбур стана!)

Установихме се в хотела. Издирването беше възложено на Гордън и Шутзър — разузнавателната част. Не смеехме да задяваме момичетата от ИВС-то. По едно или друго време всички бяхме опитали вече, но силите на морала удържаха на нашите тактически умения. Момичетата от барчетата, общо взето, бяха голям залък за нас. Никой не можеше да докопа истинска войнишка курва, а и никой не желаеше да хване трипер или сифче. Бяхме добре подработени от филмите за венерически болести на американската армия. Тия филми, пълни с устни и пениси със забрали циреи, обикновено се даваха точно преди хранене. Слава Богу, че поне не бяха цветни! Мори беше убеден, че ни ги показват, когато интендантите свършат провизиите по разкладката. Джим Фрийзе твърдеше, че това си е a priori контрол върху прираста на населението. По всеобщо съгласие войната беше ex post facto контрол над раждаемостта.