Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Навярно всички мечтаехме за момиче, приличащо донякъде на онова, което сме водили или бихме завели на танцова забава в гимназията. Аз и Мори знаехме, че каквото и да става, никога не бихме могли да намерим подход. Лично аз бях решил да жертвам приноса си към каузата, ако ми се види неизпълнимо. Как ли съм мислел да съчетая глупашките си романтични идеи с неотложната, както ми изглеждаше тогава, физическа нужда, не знам.

Гордън и Шутзър излязоха от хотела страхотно изтупани. Смениха си бельото, натъркаха се под мишниците с толкова „Мъм“, че космите им се сплъстиха, наплискаха се с бръснарски одеколон. Беше в началото на лятото, което в Мисисипи е задушно и горещо.

Ние с Мори решихме да се възползваме от самотата на стаята. И двамата си бяхме взели по една книга от библиотеката. Съблякохме се по долни дрехи и скочихме в леглата. Наслаждавахме се на тишината като на лукс; тя беше подчертана от шума на един огромен дървен вентилатор с дълги перки, който висеше от тавана и бавно се въртеше. Къпахме се подред и по разписание, като си определяхме срок до следващото загряване на водата. Беше чудесна вечер, съвсем различна от улиците вън, които гъмжаха от други войници, дебнещи комендантски и граждани зяпачи. Отношението на цивилните в Шелби, изглежда, се свеждаше до неизказания въпрос: „Какво, по дяволите, правите тук, когато би трябвало да се биете с нацистите и японците?“

Минава полунощ, когато Шутзър и Гордън се връщат. Аз съм заспал: сигурен съм, че и Мори също. След толкова бани и спокойно четене дори не се притеснявам вече. Убеден съм, че и без това Шутзър и Гордън няма да намерят нищо.

Но те са намерили; промъкват се в стаята, а заедно с тях влиза младо момиче. Не мога да повярвам. Сядам в леглото и поглеждам към Мори. Той също е седнал; тъмно маслената му ватена войнишка фланела се откроява върху чаршафите.

Това момиче отговаря на най-страхотните ми мечти. Не може да е повече от двайсетгодишно и е чудно красиво. Шутзър и Гордън нервно се хилят. Трябва да е било забавно да го домъкнат тук в тоя нощен час през града, по задните стълби на нашия хотел. След заминаването на последния автобус за лагера наоколо гъмжи от комендантски.

Момичето стои до вратата и ни се усмихва. Още тогава разбирам, че няма да мога да го направя. Доволен съм, че съм трети по списък.

Изглежда невероятно, но е факт. Едва сега забелязвам, че Шутзър и Гордън са пили, вероятно за кураж. Гордън носи едно шише в книжна кесия; оказва се, че нашата бутилка бърбън вече е намаляла с една трета. Никой от нас не е пияница; в действителност смятаме пиенето, заедно с псуването, за един вид войнишки псевдогероизъм, който трябва да се избягва.

Никой не казва нищо и аз се измъквам от леглото. Притеснявам се, задето съм само по войнишки долни дрехи, с голяма цепка отпред без копчета, като гръбния отвор на болнична нощница. Шмугвам се в банята. Гордън и Шутзър идват след мен. По пътя Шутзър задигна възглавниците от едното легло; заключва вратата след себе си.

— Най-добре е да се разположим; не се знае колко време ще трябва на човек като Мори.

Шутзър се прави на голям дявол, но ръцете му треперят и лятната му униформа е мокра от пот под мишниците и на кръста.

Гордън сяда върху капака на клозета, като пъха под себе си едната възглавница. Аз влизам във ваната и слагам другата под тила си. Ваната е леденостудена и корава; излизам и почвам да я пълня. Кой знае кога пак ще имам възможност да ползвам истинска вана; освен това, че щом бездруго трябва да стоя буден в един часа през нощта, по-добре да правя нещо; привършил съм книгата си.

Шутзър поглежда часовника си, изважда пура и се мъчи да я запали. Гордън го стрелка с погнуса. Шутзър разкопчава ризата си.

— Знаеш ли, тя казва, че ще го направи безплатно; „Всичко за момчетата отвъд океана“, или почти вече отвъд океана, тъй да се каже.

Той сваля подгизналата си ръка.

— Няма да повярваш, Уонт. Обиколихме всички барове и бардаци, минахме по всички съмнителни тъмни улички, като през цялото време сме спорили. Когато най-сетне се съгласявахме за някоя, цената се оказваше направо астрономическа, примерно двайсет долара на човек, без групово намаление.

Той пуска ризата си на пода и се взира в огледалото над умивалника. Изстисква една пъпка под ухото си. Отново се мъчи да запали пурата. Дори не знае, че пурите трябва да се подрязват.

— Я стани за малко от клозета, Гордън; трябва да се изпикая.

Мел става, притиснал възглавницата към гърдите си. Шутзър вдига капака, изважда си го, но не може да пусне нищо. Стои така, забил поглед надолу, пафка неподрязаната си пура, за да не угасне. Ние мълчим; чува се как в другата стая Мори и момичето си говорят, но думите им не се разбират. Шутзър се закопчава и отново поглежда часовника си. После пак разкопчава панталоните си и ги събува.