Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Лири отговаря, че ще предаде на Уеър. Казвам му, че сме окупирали замъка и окопаваме постовете. Звучи достатъчно по военному. Освен това назначавам следващия радиосеанс за двайсет и два, нула нула; т.е. десет вечерта на военен език.

Майката казва, че е готов да ни сготви обяд, ако отидем за дърва. Иска да запали камината да затопли стаята и да готви на огъня. Имаме два примуса, но Майката си е наумил да развърти истинска кухня. В задната част има кухня с килер, обаче там е студено и няма тенджери и тигани. Уилкинс казва, че ще е по-добре да готвим тук, отпред, където ще спим.

Не знам какво да му отговоря. Ако запалим огън и от високия комин над замъка вземе да излиза дим, присъствието ни тук няма да бъде повече тайна. В този смисъл определено няма да сме никакъв дозор, а един вид окупационна сила. А пък ако не се отопляваме, през нощта ще ни замръзнат задниците.

Двамата с Отец Мънди обикаляме замъка и излизаме от задната му страна. Между замъка и хълма има навес за дърва и конюшня за два-три коня. Насилваме вратата на навеса, но вътре няма дърва. Влизаме в конюшнята. В плевника над конюшнята има няколко останали наръча сухо сено; отпорваме също две-три масивни стари дъски от яслите. Ако речем да поддържаме огън, ще имаме трудности с дърветата. Дърветата и всичко останало навън е мокро и не става за горене. Дори да успеем да го запалим, от време на време ще излизат облаци пушек, та германците ще си помислят, че държим тук индианци, които си дават димни сигнали.

Когато се връщаме, Майката е запалил малък огън от кутиите за провизии. Прибавяме сеното и няколко дръвца. Обаче камината не тегли; димът се рее из стаята и се издига към тавана.

Милър проверява комина и открива, че е зазидан. Разкъртва леко мазилката с приклада на пушката си; падат няколко тухли и димът тръгва нагоре както трябва. Излизам навън, за да установя доколко се забелязва. Точи се нещо като извита бледосинкава змия. Вижда се, но не чак толкова. Ще рискуваме.

В дневния порцион има подбор от лакомства като конфитюр и компот, така че Майката скалъпва доста вкусен обяд. Завършваме с кафе и аз се моля стомахът ми да го понесе. Кой знае защо, не съм чак толкова изплашен, колкото очаквах; може би горещият огън и покривът над главата ми ме успокояват.

Мънди открива над замъка кладенец с ръчна помпа; двамата с Милър я изпробват и тя заработва. Донасят вода в стари дървени ведра; изглежда бистра. Май поне веднъж ще можем да перем често мешките си. Може би това ще спомогне и вътрешностите ми да си седят на мястото.

Опитвам се да изготвя равностоен график. Гордън, Шутзър, Милър и Мънди ще искат да са свободни заедно през деня, за да правят щурото си каре за бридж с въртене без карти. От друга страна, не желая да погодя никому номера да получи една след друга дневна и нощна смяна, с общо шест часа караул. Почти толкова сложно е, колкото изчисляването на картите при техния измислен бридж; ето още едно нещо, което трябва да свърша най-късно до утре. Може би Майката ще ми помогне; и без това е по-добър от мен в тая работа, а и ще го поразсее.

Влизат Шутзър и Гордън. Майката, който държеше манджата на огъня, им сипва и потегля към поста до моста, а на Отец Мънди се пада горният. В това отделение всичко върви практически от само себе си; ако някой се опита да го ръководи, само попречи. Може би не е необходимо дори да изготвям график за караула.

Милър е намерил няколко празни бутилки от вино и раздира с щика си чувалите от конюшнята на ленти. Прави факли, като взима бензин от една туба в джипа си. Така довечера ще имаме светлина.

Стъмва се към пет, тъй че ще има още една смяна, преди да започне нощният двоен караул. Засега ще караме така; после ако утре не се случи нищо, ще се откажем от единия пост. Никой не ни е наредил да браним това място, а само да държим под око пътя и моста.

Отварям сандък с нови гранати и раздавам всекиму по още две; всички носим патрондаши, плюс пълнителите на коланите си. Картечницата е заредена с бронебойни патрони, всеки шести — трасиращ. Напълно безпомощни сме срещу танкове, даже с бронебойните, но може би ще позабавим хода на някой бронетранспортьор с оръжие или пехота. По дяволите, та оттук не може да мине нищо такова! Стига съм се притеснявал.

Влиза Милър с връзка ръждясали ключове. Намерил ги е увесени на една кука от вътрешната страна на кладенеца, когато махнал капака, за да види дали не е замърсен. Има двайсетина ключа, все огромни и украсени с орнаменти.