Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Таванът е разделен на малки стаички, пълни догоре с мебели. Всичко е натрупано като в гробницата на Тутанкамон, най-безразборно. Страхотно е: има музикални инструменти, килими, сатени кресла, легла, картини в огромни позлатени рамки. Проправяме си път между тях. Уилкинс ще има да разглежда всичко това като маймуна. Сигурно няма да си намери място, докато не картотекира тия боклуци.

Но имаме някои неотложни нужди. Занасяме долу четири дюшека и сатенени юргани. Второ отделение от полковия разузнавателен взвод на сто и н-ти пехотен, 8010-а дивизия, ще живее няколко дни в разкош.

Долу подреждаме дюшеците в квадрат около огъня и ги покриваме с юрганите, а отгоре слагаме спалните чували. Винаги ще имаме поне по двама на пост, така че четири ще са напълно достатъчни. Просвам се на единия и се наслаждавам на мекотата му; отдавна не съм спал в свястно легло.

Нашият гастроном Шутзър, зажаднял за миризмата на риба, отваря една сардинена консерва с щика си. Милър, който има всичко, дори тирбушон, изважда тапата на една бутилка с вино. Това може окончателно да довърши стомаха ми, дори цялата ми храносмилателна система от начало до край. Подаваме си виното и сардините един на друг; виното е кисело, студено, сардините плуват в гъста мазнина; на кутията пише нещо на немски. Може би това е тайното оръжие на германците; може би всички ще свършим в някоя хубава американска полева болница сред куп любвеобилни сестрички: като жертви на ужасните шваби и тяхното секретно оръжие — отровни сардини.

Седя и се мъча да разпределя картите за тия маниаци. Тъй като скоро ще бъда караул, Гордън, Шутзър, Уилкинс и Мънди ще останат да се трепят в смъртоносна схватка. Да съставиш раздаването, е къде-къде по-забавно, отколкото да играеш. Понякога внимавам и броя ръцете. За мен играта се състои в това да позная наддаването и дали ще бъде изпълнен договорът. Всеки ден ставам все по-добър в този бридж отзад напред. Тайната се състои в това да разделиш картите колкото се може по-макиавелиански.

Преди дозора в Саар в отделението обикновено се играеше нормален бридж с въртене. В Шелби веднъж седмично назначавахме отбор, който да играе срещу отделението на Едуардс. Винаги печелехме. Ако не се брои Уилкинс, Мори и Гордън бяха най-добрите ни играчи. В Шелби Уилкинс никога не играеше; сега играе само понякога, ако няма четвърти. Мори, Фред и Джим бяха редовни. Макс Луис също играеше от време на време. Сега, когато искат да направят добра игра, маниаците молят Уилкинс да се включи; но повечето пъти хващат само горкия Мънди. Той не е играл никога, преди да дойде в отделението, и никога няма да стане добър. Липсва му всякаква хитрост и изобщо не го е грижа дали печели, или не. Това изкарва Шутзър от нерви.

Когато загубихме половината отделение, загубихме и тестето си карти. Беше у Мори, когото фелдшерите прибраха, преди да може да го предаде на някой от нас. Точно тогава никак не ни беше до бридж.

Умря в полевата болница. Без дясна ръка и с такова лице не мисля, че се държеше за живота със зъби и нокти. Аз не бих се държал. Ние с Гордън го увихме; очите му бяха празни; главата му отстрани беше мека като гъба.

Непрекъснато пишем до дома за карти, свещи, моливи и речници, но досега никой от нас не е получил. Получаваме топли, ръчно плетени чорапи, твърде дебели, за да влязат в ботите, и кутии с натрошени курабии. Къроло получаваше италианска наденица с люти чушлета и корави италиански курабийки, които не се смачкваха. Той можеше да задигне наденица и от умрял германец. Казваше, че е добра, макар и не чак толкова, колкото тази, която получаваше от къщи.

Майката на Отец Мънди увива всяка курабийка в отделно парче оризова хартия, а после натъпква наоколо накъсани вестници. Години наред е изпращала колети на роднините си в Ирландия, та знае как.

Отчето счита тия курабийки за проява на любов. И така си е. Той е единственият, когото никога не преследваме за повторно, тъй или иначе, ги раздава. Прави го почти така, сякаш дава причастие — само по една, като внимателно я развива и ти я подава с ръка. Обикновено са островърхи с истински шоколад и доста маслени. Всяка курабийка от майчето на Мънди трябва да се яде бавно, съсредоточено — едва ли не си струва да се покръстиш заради тях.

Може би домашните ни наистина ни изпращат речници, моливи, свещи и карти. Може би армията счита тези предмети за подривни и ги конфискува. Може Лав да е събрал вече цял чувал карти за бридж, речници, моливи, писалки, енциклопедии и снопове свещи, даже църковни за Мънди.