Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Отново изваждам бинокъла и оглеждам хълма, като се мъча да си представя, че вървя по него. Пресичам пътя, но става тъй тъмно, че едва се вижда. С мъка различавам Милър долу до моста. Той пуши и при всяко смукване цигарата му проблясва. Май че пише. Може би измисля нова кръстословица или пък стихотворение. Той съчинява стихове за какво ли не, но най-вече за машини. В неговите уши думи като разпределителен вал, челна сглобка, диференциал, ос, преден клин, двоен карбуратор и ход на буталото са чиста музика.

Тършувам за пакетчето цигари от неприкосновения запас в джоба на куртката си, шмугвам се в окопа и запалвам. Намалил съм ги до три дневно, но когато ми е студено и страшно, трудно устоявам. Тютюневите компании са замислили страхотна сделка, като раздават цигари на младите войници. След края на войната всички ние ще им станем доживотни клиенти (ако изобщо някои от нас останат живи). Това е един от най-силните доводи на Гордън.

Смуквам дълбоко; димът ме затопля отвътре и ме успокоява. Стомахът ми нещо се е разбъркал от работата с лопатата. Малко давилови капчици биха ми помогнали; може би наистина вече съм станал наркоман.

Стъмва се още повече. Вече се вижда само лекото синкаво сияние по върховете на дърветата и прозирната светла мъглица по хълмовете зад мен. Няма смисъл да мисля за хода на времето; скоро ще изтече. Няма закъде да бързам, просто следвам пътя си през тая късогледа война в поредния й късо траен ден.

Измъквам се от окопа и се отдалечавам малко, за да се изпикая. Божичко, колко е студено, а ето че излиза и вятър! Май трябваше да си вземем шинелите. Връщам се и се увивам в платнището. Бедата с тия шинели е, че са ужасно тежки и заемат ужасно много място. Карат те да се чувстваш тромав, опакован, стегнат, а не топлят достатъчно. Също като ония глупашки галоши, които обувахме върху ботите си в калта край Мец. На всяка стъпка ти се кривят и в тях краката чудесно простиват в окопа. Гордън пищя цяла нощ, докато накрая просто не можеше да ги понася повече. Ние с Мори и Шутзър заменихме ботите си за чорапи, обувахме си по три чифта чорапи в галошите; ходилата ни се подбиха, но краката ни не простинаха. После нашият приятел сержант Хънт за малко да ни изправи пред военен съд, задето сме си загубили ботите, даже ни раздаде формуляри да попълним протоколи.

Той умря по ужасен начин, червата му се подаваха изпод пръстите в калта; остана си тъпак до края, люшкаше се напред-назад на лакти и колене. Когато падна по лице, всичко се наби с пръст; не можехме да направим нищо.

Звъня по телефона. Този път ми отговори Гордън.

— Да не би да си бил пиян, когато си разпределял картите този път, Уонт? Западът беше пълен със спатии и пак успя да ни вкара, след като ги бяхме взели идеално на четири купи. Проклетият Уилкинс пак го изигра царски. Да не би ти да си му издал нещо?

— Хич не обичаш да губиш, а Мел? Май трябва да си гледаш медицината и музиката, вместо усилено да се правиш на разузнавач от спецрезерва.

— Виж какво, искам само да те помоля следващия път да се опиташ да разпределиш картите по-произволно; без номера и клопки. Убеден съм, че си прочетен вестник за Ванс, той направо прозира в главата ти.

— Добре, Мел, обещавам. Ще изпразня главата си като бял лист хартия.

— Не може да е чак толкоз трудно. Гледай да не се съсредоточаваш, дори да не мислиш, чу ли?

— Казах ти, че обещавам, Мел, но не е лесно да се запечата такава фина, мощна мислителна машина като моя мозък. Трябва да го имаш предвид.

— Да ти пикая на мозъка! А сега нещо по-сериозно. Майката вари някаква каша, а също и свинско с боб. Кое меню ще предпочетете, сър?

Избирам кашата. Не съм сигурен, че ще мога да я ям, но всичко друго би било по-добро от боба.

— Отваряме и компот. Ако обещаеш да бъдеш послушен за следващото раздаване, ще ти оставим малко; също и на Милър.

— Обещавам; заради Милър.

Затварям телефона. Сега като че е още по-тъмно, по-пусто, по-тихо. Винаги е странно да въртиш полевия телефон и да говориш от дъното на някаква дупка. Представям си как те си седят там край огъня и ядат. Всъщност би трябвало да заменя компота за онова гадно сирене.

Продължавам да се оглеждам за проблясък от светлина или огън, но няма нищо. Виждам само как Милър пали цигарата си и тя проблясва при всяко смукване. Господи, дано да измисли някоя голяма главоблъсканица, та да разкара за малко тия фанатици бриджори от гърба ми!

Аз също се изкушавам да запаля втора цигара, но устоявам. Мел ме е убедил. Трябва да спра; глупаво е да се пуши — да смучеш горящи сухи треволяци.