Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Хънт узнава, че жената на Уилкинс е в града, и почва да го тормози. Нарича го „пруфесора“ и безмилостно го гони. Уилкинс само още повече се натяга, за да получава билета си; ама че копеле беше този Хънт, огромен червендалест мъжага, висок над метър и осемдесет и с шкембе. Любимата му закана беше, че „ще ни изкара джигереца“.

Една събота сутрин след инспекцията по спалните и след като Уеър си е свършил работата, пристига Хънт, свиква ни отново и ни изнася цяла реч, че „’ич не е доволен от начина, по който се оформяме“. Как той щял да ни „напрай войници за нашто собствено добро“; как имало твърде много лигавщина и тъй нататък; типична Хънтова реч. Уилкинс вече си беше взел торбата за отпуска; при влизането на Хънт тя стоеше на леглото му. Хънт крачи из помещението, докато стига до Уилкинс.

— А тоз тук е най-големият проклет, шибан клинчьор в цялата ви шибана тайфа.

Поглежда към торбата на леглото на Уилкинс.

— Майка му стара, закъде си тръгнал ти бе, пруфесоре? Майката стои в долния край на леглото си и гледа право напред в своята приведена съсредоточена поза. Дума не обелва.

— Ама да знайш, че никъде няма да идеш! Тая събота и неделя задникът ти няма да се подаде навън от казармата. Ще трябва да преживееш една съботна вечер без твойта курва.

Мъртва тишина.

— Тя ми е жена, сержант Хънт.

Лицето на Майката става по-бледо от очилата му, а устните му са стиснати, тънки, сини.

— Тя е просто курва като всички останали, Уилкинс; всички курви искат само редовно шибане, това е. И тя не е по-различна от другите.

Той се обръща с гръб и закрачва по пътеката. Тогава Майката се хвърля отгоре му. Хънт пада под удара. Дошло му е съвсем неочаквано, както и на всички нас. Луис бутва вратата на помещението зад гърба си и тя се затваря.

Хънт се строполява по корем, но бързо се изправя на колене. Грухти и реве. Майката го е яхнал изотзад с дългите си крака и забива пети в слабините му. Освен това стиска с ръце врата му като в клещи. Хънт вдига ръка, за да махне лакътя на Уилкинс от гърлото си, но Майката го пришпорва още по-силно и Хънт отново пада по лице. Очилата на Майката висят на едното му ухо. Луис се приближава и ги откача, сгъва ги и ги слага на леглото на Уилкинс. Чува се само тежко дишане и влачене на крака по дъсчения под. Хънт пак се опитва да стане. Успява донякъде, но с едно движение назад Майката го поваля върху близкото легло и Хънт се претърколва на пода. Отново се мъчи да се изправи, но ръцете и краката му треперят и той се пльосва право по корем.

Всички наблюдаваме, без да мръднем; минали са най-много три минути, откакто Майката се хвърли. Къроло се приближава до тях и кляка. Напъхали са се почти под леглото. Прилича на последната фаза на борба на живот и смърт между кучета или котки; сякаш нищо повече не се случва. Хънт е облещил очи, лицето му е мораво.

— За Бога, Майка, ще го удушиш!

— Още няма; отпуснах малко.

Майката говори на пресекулки, гласът му дращи едва чуто. Мъртва тишина. Лицето на Хънт отново почервенява, очите му се размърдват. Гласът на Майката е съвсем нисък, на ръба на истерията; плаче, лицето му е плувнало в пот.

— Слушай, Хънт. Сега мога да те убия; ти го знаеш. При тия свидетели ще се отърва най-много с десет години. Таман ще пропусна войната.

Майката е превил врат и говори право в ухото на Хънт. Минават пет секунди, пет секунди мъртвило.

— Хънт, ти не заслужаваш да живееш; ти си изметът на тая земя. Няма какво да ме спре.

Минава цяла вечност; чува се само тежко дишане. Хънт още веднъж се опитва да се изправи, но Майката го притисва и той престава.

— Искаш ли да живееш, Хънт? Ако искаш, ритни с левия крак.

Всички гледаме. Кракът се вдига, ритва по пода.

— За да живееш, трябва да направиш точно три неща. Първо, да се извиниш за жена ми; второ отсега нататък да ме оставиш на мира.

Чакаме. Майката прави пауза, за да си поеме дъх.

— А сега отиваш оттук право в канцеларията. Аз ще дойда след половин час за билета си. Разбрано ли е?

Докато говори, Майката го притиска все по-силно. Лицето на Хънт отново става мораво, очите му се насълзяват, пръстите му се вкопчват в ръката на Майката. От носа му се стича тънка струйка кръв. Кракът му се вдига и рита силно по пода — три, четири пъти.

Майката го пуска и се изправя. Хънт не се помръдва. Никой не отива да му помогне. Майката стои над него и трепери, копчетата на ризата му са изпокъсани, цялата му униформа е мокра от пот. Той се взира няколко секунди в Хънт, после се обръща и си ляга в леглото.