Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Вятърът свири в горните клони; стволовете на дърветата се превиват, търкат се един о друг и скърцат като корабни мачти. Чува се шумоленето на замръзналите листа, които вятърът мете по коравата земя. Не знам дали ще чуя, ако някой се промъкне. Поглеждам през рамо да проверя. Боровете тук са садени; растат в дълги редици почти по всякакъв наклон.

Отново звъня. Казвам на Уилкинс непременно да свари кашата. Инак цяла нощ ще пърдя от боба. Казвам му да ми остави малко вино, но да ме отпише от кафето. Уилкинс ме пита дали бих желал една или две порции шоколадов сладолед. Класическият хумор на Уилкинс; трябва да е в добро настроение.

— Без сладолед, Майка. Но ми сложи, моля те, две черешки в компота.

Така, сега вече съм обречен. Какво пък, може би ще успея да си докарам истинска дизентерия и ще ме изпратят в тила. Уисл веднъж си изкара така цяла седмица в полевата болница; разправяше, че през цялото време спал, освен когато ядял.

Струва ми се, че е минало съвсем малко време, когато дочувам край себе си шум. Трябва да съм бил полузаспал, толкова внезапно ми дойде. Шутзър и Мънди са.

— Майка му стара, ама че сте галфони; изплашихте ме така, че гащите ми паднаха.

Шутзър се плъзва в окопа.

— Мислехме, че мястото е по-нагоре по хълма. Добре обрасло е, обаче пък е тъмно.

Изскачам вън на ръце. Краката ми са вкочанени и безчувствени. Май наистина съм бил заспал.

— Ще свикнете; и без това няма какво толкова да се гледа. Гордън и Уилкинс отидоха ли да сменят Милър?

— Да, тръгнаха заедно с нас. Гордън така е увесил нос след играта, че не говори почти с никого. Имаше в ръка такива карти, каквито никога не би могъл да изиграе. Просто не го бива да изчаква. Майката го сгащи; да знаеш, тоя Уилкинс е невероятен!

— Как е Майката?

— Изглежда ми бомба. Човек не може да играе първокласен спортен бридж по тоя начин, ако му има нещо. Стига си го мислил, Уонт. Няма смисъл да бдиш като квачка над една квачка.

Хвърлям поглед надолу. Виждам как Милър крачи покрай фонтаните; Уилкинс и Гордън са два черни силуета на фона на стената. Отново решавам да не им разказвам за онзи спринт на Майката между дърветата.

— Предаде ли им паролата, Мънди?

— Да, „Мац-пис“, мръсно войнишко съзнание такова.

— Ето ти бинокъла, Стан, дръж го в джоба си или под колана на панталоните. Предай го на следващата смяна.

— За какво ми е бинокъл? Не виждам нищо даже с просто око.

— Не се знае, Стан. Наблюдавай най-вече ония двамата долу. Внимавай за всяко движение зад тях.

След два часа Милър ще дойде да смени Мънди; след като се нахрани и постопли. Стан, знам, че четири часа е ужасно дълго нощем, но ако ще държим два поста, няма как.

— Да, разбирам. Шутзър души въздуха.

— Отгоре на всичко мирише на сняг.

Аз прибирам платнището си. И двамата са донесли своите. После се сещам, че вътре няма да ми трябва.

— Ето ви още едно платнище; ако завали сняг, можете да се покриете и с него най-отгоре. Звънете ми по телефона на всеки половин час. Носиш ли си часовника, Отче?

Той кимва. Тръгвам надолу, после се спирам.

— Когато дойде Милър, ще трябва да ви се обади с паролата ей оттук. Ясно ли е?

— Ясно, серж. Айде престани вече, а? Я се отпусни! Чака те топла кльопачка и почти половин шише вино до огъня. А в канчето на Милър има горещо кафе.

— Благодаря.

Слизам по същия път, по който дойдоха те, като търся друг начин да се стигне до поста, без да се върви по лицевата страна на хълма. На около половината път забелязвам изпод едно открехнато перде светъл процеп. Вътре отивам до него и го закривам плътно. Изваждам гранатите от джобовете си и ги струпвам в ъгъла заедно с патрондаша. Изправям пушката си до огнището. Държа я заредена с патрон в цевта и с поставен предпазител. Милър вече е пристигнал, седи полусъбут на едно от леглата и яде. Аз съм по-скоро уморен, отколкото гладен, но знам, че трябва да се храня.

Милър ми подава бутилката с вино.

— Ама че студ при тая река! Точно там става едно гадно влажно течение! Краката ми трепереха страхотно; мислех, че ще замръзнат, сякаш са отделени от тялото ми. Още не си ги чувствам.

— Внимавай, като палиш цигари, чу ли, Бъд? Виждаше се от върха, издаваш се. Някой гладен германски вълк може да пропълзи отзаде ти и да ти пусне един право в ухото, докато съчиняваш безсмъртните си стихове…

— … и докато си стоя там и се мъча да определя особения мирис на някаква автомобилна предавка току под носа ми: когато ме е шубе, винаги ми мирише на нещо като опърлена пилешка перушина и катран.