Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Бас държа, че това е било, Уонт. Залагам едно към сто, че тъкмо това е било. Тия мръсни, говняни нацисти ни се присмиват, искат да ни размекнат, преди да ни очистят.

В десет без пет се смъквам към моста, а Милър се качва на хълма. Снегът вали все по-гъсто. Задържат ме за паролата точно на мястото, където им казах. Гордън се отправя нагоре, като полага усилия да не се плъзга по заснежените борови иглички. Всички сме като замаяни.

Двамата с Уилкинс седим притихнали и гледаме как вали. Има нещо успокояващо в постоянно сипещия се сняг. Може би се дължи на хубавите спомени от карането на шейни и кънки в детството. Господи, някъде дълбоко в себе си аз съм все още момче; какво стана? Довчера бях на седемнайсет години, ученик в гимназията, а после изведнъж станах на деветнайсет и се намерих тук.

— За какво според теб беше всичко това, Уонт? Видяха ми се повече от нас. Ами ако вземат да ни нападнат? Нямаме никакъв шанс.

— Мисля, че никой няма да нападне никого, Майка. Навярно само искаха да разберат дали сме тук и колко сме. Видели са пушека и ни провериха, това е всичко.

За да разсея Майката от случилото се, го моля да ми помогне в новото раздаване за бридж. И ето че седим двамата на моста и замисляме комбинации от карти. Трябва да приготвим запас за ония маниаци. Когато са нервни или отегчени, играят повече от обикновено. Навярно дори пак ще започнат със своя ПАНТРАНТ — щуравата „игра на речник“ на Шутзър, само че без речник. Отчитането на резултатите вече стана толкова сложно, че ни трябва истински математик или изчислителна машина, за да разберем кой печели.

Изваждам от джоба си картончетата с вече изиграните партии. Имам седем. Най-старата, най-висококачественото разпределение е само от пет дена. Може би ще успея пак да им го пробутам, но ми трябват и нови. Записвам наддаването, договора и резултатите от първата игра; както и кой е бил Север, кой Юг и т.н. Те се подписват и слагат датата на изиграните партии. Редовна въртележка на четири ръце. А аз съм им половин отдельонен, половин архивар.

Така, стоим с Майката в снега, облегнати на стената, и драскаме в тъмното върху моите мънички картончета от краищата на кутиите за неприкосновен запас. Веднъж Шутзър размени с един машинописец от персонала германски щик за няколко картончета от три на пет инча, но те почти се износиха още преди да загубим тестето си у Мори. Шутзър даже спечели в сделката и пакетче ластичета. Сега аз ги използвам, за да отделям всяка партия; както и за да навивам на рула рисунките си. Шутзър е най-големият търговец в отделението и най-добър в преговорите; освен това той дава тон на всички излияния на тема „Защо се бием?“. Може би ще успея да го накарам да пробута някому моя пистолет Р-8, който свих от един офицер при Мец — да речем, срещу пакет хартия за пишеща машина. Когато се сетя за истинска, хубава бяла хартия, идва ми да заплача.

Майката е цял дявол в разпределянето на картите. Казва, че било като да съчиняваш криминален роман; почваш със замисления от теб край, като знаеш кой е убиецът и кои жертвите, а после тръгваш назад, като набутваш колкото се може повече фалшиви ходове и объркващи насоки. Идеалното раздаване според Майката е, когато и двете страни се чувстват сто процента сигурни в голям шлем, но вътре има прокарани толкова клопки, че и на двете двойки не им мърда влизането.

Взирам се в околността, докато той замисля сложните си ходове. Общо взето, аз само записвам, докато той ми диктува. Мел може да бъде сигурен, че действително не мисля; главата ми е съвсем празна. Не съм кой знае колко добър на бридж, но разбирам достатъчно, за да ми е ясно, че тия раздавания, с които ни излиза Майката, могат да подлудят всеки сериозен играч. Който би повярвал, че ще държи на ръка цели четирийсет точки при разпределение четири на четири с партньора и ще влезе с 1400? Имало е моменти, когато съм очаквам Милър, Шутзър и Гордън да убият Уилкинс. Отчето никога не се вълнува толкова от тия неща. Мисля, че гледа главно да изкара играта, без да прави сериозни грешки. Само веднъж го чух да изказва мнение и то беше, че ако дяволът можел за малко да си поиграе на господ, той щял да прилича на Уилкинс, когато разпределя картите.

Шутзър с часове се мъчи да обучи Мънди в тънкото изкуство на наддаването. Гордън и Милър смятат, че тренирайки Мънди в условно анонсиране, Шутзър осквернява нашия единствен светец, като го превръща в измамник, подъл тип, достоен за най-долния кръг на ада.