Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Гордън запалва една факла. Аз, той, Шутзър и Милър тръгваме на оглед. Най-сетне вършим нещо като разузнаване; майор Лав би се гордял с нас.

Отвън, в задната стена, откриваме стъпала към мазето и се спускаме по извита окъртена стълба до мръсен под. Тук е по-топло, но влажно. Сводовете са от камък, с натежали от мръсотия паяжини по края. Ако стане ужасно студено, можем да живеем и тук, но вече ни е дошло до гуша да спим по мазетата.

Оглеждам се за друг изход към вътрешността, който да използваме, в случай че ни нападнат от горната входна врата, но няма нищо, освен три малки стаички, един задънен коридор и стълбата за навън, по която дойдохме.

Милър разработва пермутациите и вероятностите за три ключа от двайсет и накрая успява да отвори. В едната стая намираме осем бутилки вино. Сламата и празните рафтове говорят, че някой друг май вече е опустошил повечето. Във второто мазе има две каси със сардинени консерви. Третото е празно, като се изключат няколко счупени стола и ръждясали стари сечива.

Взимаме виното и сардините; ще разнообразят донякъде храната ни. Милър помъква три счупени стола за горене. Струпваме сардинените консерви и бутилките с вино край огнището; Милър натрошава столовете и хвърля няколко царги в огъня.

След това се изкачваме по стълбата, която тръгва от стената срещу кабината. Тя се извива нагоре до някаква площадка, после пак се насочва към задната стена. Отваряме висока дървена врата и излизаме в коридор, който върви по дължината на замъка, почти като в хотел. Милър отново се пипка с ключовете. Отбелязал си е трите от мазетата, така че сега му остават седемнайсет. Оказва се, че един от тях става на всички врати по коридора.

В първата стая трите стени са покрити с рафтове книги, сред които има и ниша за голям глобус. По-голямата част от Европа на него е заета от Германия. Подът е застлан с килим, а стените са облицовани с дъбова ламперия на височина до три фута. Дръпвам завесите на четвъртата стена, отварям прозореца и бутвам кепенците. Изгледът е от лицето на замъка; виждам Майката долу на моста.

Може би ще е по-добре да установя горния пост тук; би било адски удобно. Но кой знае защо, ми изглежда някак нередно да превръщам такава красива стая в пост. Тъй или иначе, Уилкинс сигурно няма да ми позволи. Освен това, ако се случи нещо, стоящият тук ще се окаже в капан.

Обикалям стаята и разглеждам книгите. Всичките са на френски или немски, английски няма. Не съм съвсем сигурен в коя държава сме; може да е Белгия, Люксембург, Франция или дори Германия; намираме се на място, където те, общо взето, се допират. Не знам колко е часът, какъв ден сме и в коя страна. Не съм сигурен дори в собственото си име. Още малко, и ще ме направят генерал.

Другите стаи са спални — пет на брой. По пода личат белези от изнесени мебели. В най-голямата стая има цяла стена, покрита от горе до долу с огледала — онази, която е срещу прозорците. Божичко, колко сме грозни — мръсни дългуни с виснали дрехи; намъкваме се вътре приведени, свити като дебнещи животни. Приличаме на вървящи, говорещи карикатури на Бил Молдин или на „Хора ядат картофи“ на Ван Гог. Имаме вид, като че пазим някаква тайна, а в същото време не щем да знаем нищо — постоянното ни състояние в очакване на най-лошото.

Спирам пред едно огледало, изпъвам се и се мъча да се позная; кой е този? Кой съм аз?

Гордън се е приближил до друго огледало и разглежда зъбите си. Милър и Шутзър се смеят и позират; сочат се един друг. Шутзър си показва сам пръст. Мисля, че не сме се виждали такива, каквито изглеждаме в тия огледала; трудно е да се приеме. Самите ние приличаме на неприятеля.

В края на коридора има още две врати. Едната води към огромна баня, пак с огледала по стените. В центъра има странна на вид медна вана във формата на огромна обувка. Също като в къщата на „старата дама, която не знаела какво да прави“. За миг ми се струва, че ей сега ще влезе да се изкъпе Клодет Колбърт с много пяна, пара и с Кларк Гейбъл. Тя поне знае какво да прави.

Милър предлага да се наредим във верига и да си подаваме кофи с вода от кладенеца, за да се изкъпем. Но е толкова студено, че стъклата на прозорците са заскрежени отвътре, а огледалата се замъгляват от дъха ни и от топлината на телата ни. Зад тях са вградени шкафове, всичките празни; а в единия ъгъл стои умивалник без чешма. Има и нещо като корито за крака, за което сега знам, че е било биде.

Излизаме и отваряме другата врата в дъното на коридора. Тя води към тясна, извита стълба. Помъкваме се в колона по един. На върха има вратичка; Милър я отключва на третия опит.