Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Лири го прочита.

— Правилно. Предайте го спешно на полковника. Ако е необходимо, събудете го. Неотложно е. Приемам и край на сеанса.

— Разбрано. Край на сеанса.

Уеър щраква копчето. Толкова сме смутени. Шутзър простенва; Мел го завива още по-плътно с един юрган. Смъкваме спалните чували от другите легла, за да покрием Стан и германеца. И двамата треперят неудържимо. Покривам и Мънди, макар че е безсмислено.

Сега Лав крачи като лъв в клетка. Не поглежда нито Шутзър, нито германеца, нито пък най-вече Мънди.

— Трябва бързо да се махаме оттук, лейтенант. Ще вземем военнопленника и ранения войник с нас.

Обръща се към мен.

— Сержант, разпоредете да преместят веригите от единия от вашите джипове на моя. Имаме дълъг път, а тук трудно се пътува. На идване бяхме много затруднени.

— Да, сър.

Поглеждам към Милър, но той вече излиза. Доволен съм, че се маха, защото чувствам как без малко да каже нещо, което би могло да прерасне в наказателно дело за военния съд. За себе си съм сигурен, че ако той започне, и аз ще застана на негова страна. Бихме могли да стигнем до убийство на Лав и Уеър, тряс-прас! А после ще го прикрием: кой ще узнае? Но сам разбирам, че никога няма да го извърша. По своята същност селското съзнание може само да мрази, без да проявява смелост или инициатива за нанасяне на обратен удар. Свикнал съм да живея с това.

— Сержант Нот!

— Да, сър.

— Изумен съм от състоянието на помещенията ви тук, та това е държавна собственост под закрилата на правителството на Съединените щати!

За мое учудване Уеър се обажда; в действителност лъже:

— Те бяха в лошо състояние, когато отделението пристигна, майор.

— Въпреки това, лейтенант, има достатъчно данни за нарушаване на военния устав, поведение, несъответстващо на американските въоръжени сили. Питам се дали тези хора си дават сметка, че се води война. В този момент цялото американско военно присъствие в Европа е застрашено. Ако не бяха някои крайно смекчаващи вината обстоятелства, щях да се погрижа този войник, в качеството си на командващ подофицер, да бъде изправен пред дисциплинарен съд и строго наказан. И къде са ви нашивките, сержант? Имали сте достатъчно време да си ги зашиете. Би трябвало да се гордеете с това, че сте сержант от армията на САЩ.

— Да, сър. Веднага ще се погрижа.

Господи, надявам се, че Милър ще изпокъса ония идиотщини от куртката на Гордън. Стига Лав да зърне това, и ще ни изправят пред такъв военен съд, който ще надмине всички други.

— Вървете сега, сержант, и накарайте онзи войник да побърза с веригите.

Отново заголва китката си и поглежда часовника.

— Нямаме много време. Лейтенант Уеър, бъдете готови да пренесете ранения и военнопленника в задната част на джипа ми.

Двамата с Гордън правим столче от четири ръце. Майката наглася Стан върху него, ние го вдигаме и го понасяме към джипа на Лав. Слава Богу, че е в безсъзнание, защото иначе сигурно щеше да го боли от друсането! При всяка промяна или забързване на хода ни той простенва. Когато го слагаме да седне в джипа, Гордън още веднъж разхлабва турникета и оставя да изтече малко кръв. Кръвоизливът не спира, значи още е жив.

— Как мислиш, Мел? Ще издържи ли?

— Да се надяваме. Шутзър е силен. При по-внимателно каране и бърза медицинска помощ на топло, ще се оправи.

— Може би е по-добре да го задържим тук. Какво повече от нас могат да направят в този момент там за него.

— Има нужда най-вече от морфин. Трябва да отиде в лагера. Въпросът е само колко ще го друсат, докато стигне.

Влизаме вътре, за да пренесем и германеца. Той вече не се противи. Когато го вдигаме, е в съзнание, но изпитва такива болки, че скоро отново припада. В джипа го подпираме на Шутзър, а Мел разхлабва и неговия турникет. Кръвоизливът му не е чак толкова силен.

Връщам се вътре и смъквам една сатенена покривка от леглата. Отново излизам, преди Лав да е измислил някоя друга гадост. Милър лежи по гръб в тъмното на снега и се мъчи да постави веригите. Махнал си е нашивките. Кога ли е успял? Винаги действа правилно, и то много преди аз да се сетя.

Раздираме сатенената покривка на ленти и връзваме здраво Шутзър за германеца, тъй че да се крепят един друг. После ги завързваме за дръжките и скобите по немските туби. Стягаме здраво, за да не паднат, но не чак толкова, та да им спре кръвообращението. Гордън е гений в тия работи. Обзалагам се, че днес е превързочник първа класа.

С останалите сатенени парцали увивам ръцете на Шутзър и германеца. И двамата вече са леденостудени. Гордън донася спалния чувал на Стан и ние го подпъхваме около тях, възможно най-плътно.