Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Оглеждам се наоколо. Някой е почистил и оправил всичко, подредил е хранителните припаси на полицата над камината. Освен това, кой знае как, са домъкнали медната вана от банята на горния етаж и са я сложили до огнището. Над огъня висят на куки ведра с вода, от които се вдига пара. Няма никого, освен мен и Мънди.

— Ей, Отче, къде са другите?

И докато го изричам, си спомням. Дори не съм сигурен дали довършвам изречението. Падам в действителността. Всичко ми се връща заедно с чувството, че от мозъка в гърлото ми капе зелена тиня. Пак заплаквам.

Когато най-сетне се съвземам, измъквам се от чувала, обувам си ботите, без да ги връзвам, и излизам навън да се изпикая. Неща като нуждата да се изпикаеш те връщат към реалността. Навън е тъмно. По луната познавам, че е вечер, а не ранна сутрин. Спал съм около десет часа.

Уилкинс и Милър се катерят с мъка откъм моста с германската елха на раменете. Закопчавам се и ги изчаквам. Милър ме поглежда през клоните.

— Е, Спящата красавица се събудила.

Обаче не е така. Дръпвам едната завеса, за да могат да вкарат дървото през френския прозорец.

— Какво става? Кой е на пост? Или съвсем сме се отказали вече от идеята?

Милър и Уилкинс изправят елхата в ъгъла от другата страна на камината. Милър отърсва снега от клоните.

— Горе-долу все сме държали по някого на пост. Всичко е наред. Не се безпокой, Уонт. Нали си жив и здрав!

— Благодаря. Кога е моят ред?

— Щом си толкова навит да седиш няколко часа в ледената дупка, ще бъдеш от осем. И без това е почти сигурно, че оттук не минават патрули. Ако дойдат по-значителни сили, най-вероятно ще бъде на сутринта.

— За какво ви е дървото? Ще го горите ли?

Милър хвърля поглед към Майката, после към мен.

— С Ванс бяхме нещо потиснати и решихме, че имаме нужда от малко коледен дух; затова разчистихме тук. Сега ще украсим елхата, ще опечем кестени, ще сложим традиционния пън в огъня и ще се угостим с пуйка със сос от боровинки и всичко както се полага. Освен това решихме да си направим истинска коледна баня.

Двамата са с ръкавици; откачат ведрата от куките и наливат вряла вода във ваната. После излизат за още; приближавам се до ваната и надниквам вътре. Водата стига на височина около две педи; бръквам вътре — не е гореща, но е добра, топла. Приближили са ваната съвсем до огъня, тъй че едната й страна е почти нажежена. Чувам ги как мъкнат пълните ведра. Оглеждам стаята; наистина са се потрудили; изглежда не по-зле, отколкото когато влязохме тук за пръв път.

Те окачват ведрата на куките, после и двамата потапят ръка във ваната. Уилкинс ми се усмихва.

— Почти готова е. Решихме ти да направиш сефтето. Не че си най-вонящ, но нали си най-високопоставен. Освен това ще ти бъде коледен подарък.

— О, не, Ванс. Ще теглим сламки както винаги. Без мръсни номера.

Господи, всичко е толкова изкуствено! Държим се, като че ли нищо не се е случило, сякаш Мънди не лежи мъртъв край нас и Шутзър не е ранен, сякаш първо отделение не е изчезнало и цялата тая отвратителна война я няма.

— Чухте ли, когато Лав ме заплаши с военен съд? Какъв гад.

— Тоя идиот Лав не може да си избърше собствения задник без ординарец. Не мисли за това, сержо.

Майката отстъпва назад, за да се полюбува на елхата, подпряна в ъгъла до камината. Миризмата й изпълва стаята удивително бързо; все пак наистина прилича донякъде на Коледа. Старая се да не поглеждам към мястото, където лежи Мънди; добре, че покрих лицето му. Майката завърта леко елхата.

— Трябва да я украсим, Бъд. Само тия ябълки и картофи и книжните звездички не са достатъчни.

— Господи, само като се сетя за тия нещастни, побъркани зелки.

Милър се обръща към мен.

— Не мисли за тях, Уонт. За бога, свърши се вече; не можем да върнем нещата назад, майка му стара.

Сега, когато го няма Мънди, говорим като изпаднали каубои в казармата. Милър излиза навън. Уилкинс постила под елхата сатенена покривка. Милър се връща с пълна каска патрони за тежката картечница. Те са месингови с различно оцветени връхчета — трасиращите в червено, противосамолетните в черно. Изваждаме патроните от лентата и ги завързваме по дървото с жички, които Милър също е домъкнал от своя вълшебен джип. Месингът отразява трепкащата светлина на огъня. Пак изключвам.

Извикваме Мел от поста. Увещавам ги да теглим сламки, като използвам тънки лентички от кутия за неприкосновен запас. Ето че осъществяваме плана на Мънди, но не за това кой да се къпе в почести, а кой да се къпе във ваната. Аз спечелвам, Гордън излиза втори, Уилкинс трети, а нещастният Милър, който организира цялата работа, последен. Изглежда, винаги така става в живота. Не мога да си представя как изобщо са домъкнали тая вана от долния етаж, но съм сигурен, че Милър и тук е проявил истински гений. Дори е намерил сапун.