Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Във ваната се чувствам направо като Клодет Колбърт. Насапунисвам се целият с топла пяна. Милър, Уилкинс и Гордън струпват дърва в огъня и той се разгорява с огромни пламъци; Майката трябва да е смъкнал критерия. За пръв път в цялата стая става светло. Изплаквам се; оставил съм мръсните си дрехи на дюшека. Накрая ще изперем и тях. Определено сме сложили край на войната.

Изреждаме се всички. Доливаме все повече гореща вода, докато започва да прелива от ваната. Милър няма за какво да съжалява. За него водата е най-мръсна, но пък с най-много пяна и в най-голямо количество. Никой не ще да си облича отново миризливите дрехи, затова се увиваме в юрганите. Приличаме на древни римляни в златни тоги. Да можеше да ни види Лав! За пръв път от месеци насам сме си измили главите. Избърсахме се с покривките за легла. Уилкинс отново закача очилата си на ушите и се взира в Мънди.

— Чувствам се ужасно, такъв чист до горкия Мънди.

Всички млъкваме. Аз се мъчех да отпъдя тази мисъл от ума си. Милър се приближава до Мънди. Заметнал е единия ъгъл на юргана си през рамото и го е завързал някак под мишницата.

— Да можехме да го съблечем.

Повдига ръката на Мънди. Твърда е като дъска; цялото му тяло се вдига заедно с нея.

— Уонт, я ела ми помогни.

И така, четиримата почваме да се трудим над Мънди на светлината на огъня, събличаме куртката му, разкопчаваме го, смъкваме ризата. Гордън разкопчава панталона му, докато аз изувам ботите и чорапите. И двата му чорапа са с дупки на петите и на пръстите.

Когато го събличаме гол, изглежда бял като статуя и е тъй твърд, че успяваме да го изправим. Надвесваме го над ваната на вкоравените му крака, после с мъка успяваме да го сложим прав вътре. Аз искам да долея още гореща вода, но Милър ми казва, че е безполезно. По-добре да я запазим за прането. Гордън скъсва няколко ленти от края на тогата си. Ние с Уилкинс насапунисваме Отчето, а Милър и Гордън го подпират да не падне. Кръвта е по-малко, отколкото очаквах; повечето се е спекла по ризата и куртката. Измиваме косата му и го изплакваме. Ванс пъха ръка под водата, за да измие краката му между пръстите.

Мел се качва горе и донася още една покривка за легло. Вдигаме Мънди и го полагаме на единия дюшек върху покривката. Избърсваме го и го увиваме стегнато. После го пъхаме в спалния му чувал. В армията ги наричат „мумийни торби“. Този път названието е съвсем подходящо.

Сега, кой знае защо, ми става по-добре. Мисля, че това важи за всички ни. Беше нещо като игра на кукли, когато обличаш внимателно куклата в пижама и я завиваш грижливо с одеялце в количката.

Изливаме още четири ведра вода във ваната, после бухваме вътре дрехите си, куртките и всичко останало. Мачкаме ги известно време с ръце докато накрая Милър ни казва да се махаме. Смъква тогата си, скача във ваната и почва да тъпче с крака по гол задник.

— Виждате ли, ето така работят пералните. Водата трябва да мине през нишките на плата под налягане.

Скача нагоре-надолу, тъпче във ваната, зад него играят отблясъците на огъня, на лъскавата метална вана и месинговите патрони по елхата; изпълнява нещо като първобитен ритуал.

Редуваме се да мачкаме с крака дрехите във ваната. Изчерпваме мръсната вода и добавяме нова, гореща. Имам чувството, че тъпчем така повече от час; краката ни никога не са били толкова чисти. Ако сега пристигнат германци, при тази сцена ще се обърнат кръгом и ще си плюят на петите, за да не се побъркат.

След като изпираме всички дрехи, изстискваме ги и ги простираме из стаята; после си лягаме. Не съм предполагал, че мога да спя толкова дълбоко, както спах тогава. И мисля, че това се отнася за всички. Колкото и лошо да е положението, поне ще бъдем чисти и готови за онова, което ни предстои.

В седем и половина се събуждам и отново се опитвам да се свържа с полка. Нищо. Ако Уеър не е оставил джип да ни води, наистина сме наврени в кучи задник. Всички още са потънали в сън.

Тихо бъркам в една кутия за дневен порцион и си приготвям каша с нарязани парченца сирене вътре. Изяждам едно блокче сушени плодове. Това е първото ми плодово блокче от месеци насам. Стомахът ми, изглежда, се е отказал да ми погажда повече номера; спокоен е и нямам болки. Завършвам с пълно канче кафе; промивам храната. Може би ми помогна и това, че от толкова време не съм ял. Дрехите ни са почти изсъхнали; обличам си моите. Почти като нови са, само ръкавите са малко влажни в горния и долния край.

В осем часа тръгвам към поста. Имам нужда да остана сам, да поема малко чист въздух в дробовете си. Вътре, при тия затворени врати и прозорци, пушека, огъня, парата от мокрите дрехи и Отчето в средата, просто ми прилошаваше.