Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Неприятелят може да ги преследва непосредствено. По-добре да се махаме оттук, лейтенант. Да тръгваме на бегом.

— Освен военнопленника, сър, всички германци са убити. Бяхме приковани в сражение, когато редник Уилкинс ни избави. Бих желал да го предложа за почетна грамота, сър. Той спаси отделението.

— Уилкинс ли? Уеър, това да не би да е онзи войник, когото заварихме в замъка?

— Да, сър.

— Не ми се видя кой знае какъв боец.

— Сър, той се изправи в цял ръст и с осем изстрела повали шестима от неприятелите.

Защо трябва сега да говорим за всичко това? Необходимо е да отнесем Шутзър и пленника в замъка. Трябва някак си да махнем Лав и Уеър от пътя си.

— Боже мой!

— Да, сър.

— После ще видим за почетната грамота; след като всичко се изясни и се разбере какво точно се е случило.

— Да, сър. Може ли сега да внесем ранените в замъка, сър? И двамата имат тежки кръвоизливи.

— Дадохте ли им хапчетата за ранени, сержант?

— На пленника не, сър. Не искаше да ги глътне.

— Добре. Хайде да приберем хората на бегом.

И Лав се спуска в тръст през снега по осветения от луната път към замъка. От кожения кобур виси някаква каишка, която се шматка по бедрото му. Тича с изваден пистолет и с карабина на рамо. Уеър изостава.

— Как загина Мънди?

— Бързо, сър. Беше прострелян право в гърдите.

— А Шутзър?

— Ранен е в рамото, лейтенант; може би има счупени кости и лошо разместване. Гордън се погрижи за него. Ръката му е обездвижена и с турникет, сър.

Страх ме е пак да не се разплача. Толкова е тъпо всичко.

Когато се връщам при отделението, всеки е зает с нещо. Милър покрива германеца, който е в безсъзнание, може би дори мъртъв. Гордън и Уилкинс се занимават с Шутзър. Очите му са полуотворени, но когато се обръщам към него, не ми отговаря. Диша тежко, почти хърка. Поглеждам към Мел; той клати глава. Дали и аз съм тъй бледен като него? На лунната светлина изглеждаме като бледозеленикави призраци, почти прозрачни на фона на снега.

Тръгваме. Уеър охранява тила. Върви мълчаливо до Мънди. Мънди е все така глупашки ухилен.

С мъка се изкатерваме до замъка. Огънят ни е почти угаснал, но две от факлите горят. Колко ли време ни е нямало? Не може да е било повече от два-три часа. Как невероятно бързо се променят нещата!

Първо внасяме внимателно германеца и Шутзър. Дори Уеър ни помага. Лав стои с гръб към огъня и се клати на пръсти и пети с ръцете отзад, оглежда се наоколо. Стаята ни е в ужасен вид. Явно Уилкинс не е имал много време, преди да се появят Уеър и Лав.

Докато ние с Гордън и Милър внасяме Мънди, Уеър загрява радиото. Мънди вече се вкочанява. Може да е само от студа. Милър натрошава още няколко рамки за огъня. Минава зад Лав и ги хвърля в огнището. Лав се обръща и го наблюдава. После поглежда към мен. Започва да крачи напред-назад с карабината в ръка. Прибрал е пистолета си в кобура, без да го закопчава.

— Сержант Нот, изпратете няколко души на пост. Може неприятелят да е чул престрелката и да изпрати патрул.

— Да, сър.

Сега трябва да му кажа. Напъвам се да измисля как да му го кажа по-добре; не точно както беше, а така, че да излезе по-добре.

— Сър, преди да изпадне в шок военнопленникът е казал на Шутзър, че скоро, може би още утре, през този сектор ще мине голяма офанзива.

— По дяволите, войник! Защо не ни го казахте веднага, майка му стара? Смятах, че сте разузнавателен взвод.

Е, поне има нещо, по което да е наясно. Сега ние наистина сме целият разузнавателен взвод — Уилкинс, Милър, Гордън и аз.

— Да, сър.

— Лейтенант Уеър, свържете ме с полка.

Лав запрята ръкава си и поглежда часовника.

— Имаме съвсем малко време. В два нула нула всички радиовръзки се прекъсват.

Уеър включва радиото. Докато те стоят надвесени над него, аз отивам до Мънди, коленича и свалям часовника му. Този „Бенръс“ е на разтегателна каишка. Измъквам го от огромната му ръка и го плъзвам върху моята. Мънди не би имал нищо против. Предполагам, че и родителите му няма да си го поискат, пък и изобщо не съм сигурен дали би могъл да стигне толкова далеч.

Уеър се свързва с Лири; Лав отива да говори.

— Тук е майор Лав, ефрейтор. Запишете следното съобщение и го предайте незабавно на командващия полка.

— Разбрано, сър. Приемам.

— Влязохме в контакт с неприятеля. Взехме военнопленник. Военнопленникът тежко ранен. Претърпяхме загуби: един убит, един ранен. Разрушихме преден пост на неприятеля. Военнопленникът съобщава предстояща офанзива на неприятеля през този сектор, може би утре. Повтарям, УТРЕ! Тръгваме незабавно с военнопленника и ранения. Ще се явя право пред вас в полка. Подпис: майор Лав. Повторете съобщението, ефрейтор. Приемам.