Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Давам на Стан да отпие от моята чаша. Германците се щурат из стаята, събират си вещите; не взимат много нещо. Виждам как подофицерът смъква часовника от ръката си и скача, за да го скрие зад подпокривната греда. Май че никой друг не го забелязва. Може би един ден, когато аз дойда да си търся рисунките, той ще се върне за часовника си. Всеки се опитва да скъта по някоя лична вещ.

Германците се строяват до вратата. Смачкват фасовете и проверяват пушките си. Отварят по една от техните паласки, съответстващи на нашите пълнители. Цялото им снаряжение е износено, черната изкуствена кожа е протрита и на места кафява, острите ъгли са загладени, заоблени.

От бързината, с която се подготвят, личи, че биха били опасни противници в истинско сражение. Плаши ме начинът, по който действат; без излишно суетене, зареждат внимателно пушките си с патрони. Подофицерът взима шмайзера си под мишница и изважда люгера. Дръпва затвора, за да провери дали е зареден. Поглежда към Шутзър и Милър и кимва.

Шутзър ми обяснява в подробности:

— Ето как ще стане работата, Уонт. Те ще се строят на площадката пред хижата. Ние с Милър ще останем тук, при тях. Ти ще се върнеш при отделението на хълма. Когато той даде знак, всички откриваме огън. Всеки да изстреля горе-долу по два пълнителя; трябва да е достатъчно. После нашето отделение ще се спусне надолу, ще се срещнем на пътя и ще ги подберем. Тогава ще ги обезоръжим. Подофицерът искаше да скрие шмайзера си, но му казахме, че не е работа. Какво, по дяволите, ще прави с такова оръжие след войната? Не става за лов на зайци я.

Двамата с него ще вдигнем ръце за прекратяване на стрелбата, и това е. Мисля, че всичко е наред.

— Да, така изглежда, Стан. Бягам нагоре да предупредя Мънди и Гордън. Вие с Бъд внимавайте в играта тук.

— Няма защо да се тревожиш; работата е вързана в кърпа. Това може би е върхът на войната за мен.

Излизам навън и минавам покрай всички германци подред. Те стоят строени с насочено оръжие и аз дефилирам като младоженец на военна сватба. Навън е сребристо, луната свети силно; облаците се надбягват по бързащото небе. Мисля, че луната е в последната си фаза преди пълнолуние и навън е по-светло, отколкото е в хижата. Изкачвам се с мъка по хълма и по пътя се разминавам с техния караул, който слиза. Как ли са му дали знак? Може в окопа да има телефон. На минаване надниквам вътре, но не виждам нищо. Хубаво място, с издигнато стъпало за стрелба. Огромните коренища отстрани, изглежда, са изсечени с щик.

Изкачвам се при Гордън и Мънди. Сграбчвам китката на Мънди, за да видя колко е часът. В този момент луната не е зад облаците; стрелките на часовника на Отчето сочат право нагоре една върху друга — полунощ е. На отсрещния хълм снегът блещука с отразена лунна светлина, на тъмния фон по светещата белота пробягват малки сини, виолетови и цикламени пламъчета. Изпращам Мънди вдясно, малко над пътя към нашия замък. Аз оставам в средата, а Гордън се спуска на двайсет-трийсет ярда вляво. Виждам всичко съвършено ясно, включително тях двамата. Чакаме; съвсем тихо е.

Когато те излизат от хижата, се чувствам необяснимо спокоен. Първо се появяват Шутзър и подофицерът. Подофицерът строява хората си в редица на равни разстояния. Зад него и Шутзър застава Милър. Тримата стоят в края на полянката с гръб към нас на хълма.

Шутзър поглежда нагоре да види дали сме готови. Аз му махвам с ръка. Шутзър и германецът вдигат ръце над главите си. Немските войници насочват пушките си към небето. Аз също вдигам моята, като се целя някъде над хижата. И Гордън, и Мънди го правят, без да ме гледат; не свалят очи от Шутзър.

После Шутзър и германецът спускат ръцете си. Германците стрелят едновременно, почти като за салют на военно погребение. Първо военна сватба, а сега погребение. Аз изстрелвам един пълнител, всички куршуми един по един, като се стремя да ги разпределям неравномерно. Мънди и Гордън правят същото. Германците зареждат повторно. Сега ще открият, че поне едно нещо можем да правим по-добре от тях; да инсценираме сражение.

По време на следващия рунд германците стрелят по-неравномерно, не пълнят вече пушките си едновременно. Зазвучава като истинска битка.

Пъхам втория пълнител, когато изведнъж един от германците пада! Честен кръст, при този ход на нещата първата ми мисъл, е, че се преструва, играе така, както децата си играят на каубои и индианци или на стражари и апаши. Но после виждам, че е наистина; не симулира; рита с крака във въздуха, търкаля се, от врата му блика кръв! Изкрещявам на Гордън и Мънди да прекратят огъня. Шутзър е вдигнал и двете си ръце във въздуха. Стрелбата спира и за две секунди настъпва тишина. После се разнася нов единичен изстрел; втори германец пада, сгърчва се и се изпъва с вирнато лице.