Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Не е кой знае какво прикритие в случай на опасност, но няма как. Бих могъл да изпратя Милър сам, но искам да знам какво е положението, уговорката.

Милър ме наблюдава. Следил е Шутзър и чака да разбере какво ще правим. Давам му сигнал и двамата тръгваме надолу. Германецът от поста, онзи, който заведе Шутзър до хижата, идва насреща ни. Ние се дърпаме в края на пътя. Изпитвам странно чувство, когато минавам тъй близо до него в пробягващата лунна светлина; и двамата сме въоръжени, с потайна усмивка; наистина като че войната е свършила.

Изкачваме се до откритата площадка. Шутзър ни чака; Германците са вътре.

— Какво се разбрахте, Стан? Всичко наред ли е?

— Искат да говорят с нашия офицер, тъй наречения „хер Мюлер“. Бас държа, че е само защото съм евреин.

Милър го поставя на мястото му съвсем по началнически с ругатня.

— Добре де, посредствено еврейче такова, заведи ме при нашите истински вождове. Колко са те между впрочем?!

— Шестима, плюс онзи, който отиде на поста — всичко седем. Ако действително ще се предават, защо държат единия караул? От кого, по дяволите, се пазят?

— Може би от други германци. Кой знае? Може и те да си имат някой майор Лав; Ubergruppenfuhrer Liebe или нещо подобно.

Оглеждам се наоколо и поемам дълбоко въздух. Мъча се да се владея. Колебая се дали да се втурна в събитията, или да изоставя цялата работа.

— Седем, това отговаря на думите им. Добре. Да вървим. Хайде да видим как ще го направим. Между другото, къде е Червената шапчица?

— Ще преговаряме и за това. Милър, на теб се пада двойна дажба. И без това Уонт си няма понятие за какво служат жените.

Влизаме вътре. Задимено е и смърди, но все пак е по-добре, отколкото при нас. Покрай стената са наредени легла. В действителност е също като в казармата, само че няма прозорци. В долния край на всяка легло лежи купчина добре подредено снаряжение. Хънт би останал доволен от тази гледка — сякаш са готови за съботна инспекция. Дали винаги поддържат толкова разтребено, или са оправили заради нас? Тези германци знаят дори как да се предават. Това се казва бойци!

В отсрещния край на стаята гори огън. Повечето германци стоят край него и тихо си говорят. Когато влизаме, поглеждат през рамо. През вратата зад нас прониква синя лунна светлина, доста силна в сравнение с тъмния жълто-оранжев мрак вътре. Подофицерът се отделя от другите и тръгва към нас. Двамата с Милър си разменят своите странни отсечени кимвания и той заговаря на Шутзър.

Ние с Милър си придаваме вид, че разбираме какво става. Другите германци постепенно се приближават. Кимат и си шушнат един на друг, докато подофицерът си издърдори урока. Какво ли още са измислили? Мислех, че всичко е решено и ще бъде съвсем просто. Шутзър се обръща към Милър, като ми хвърля едно око.

— Ето че малко се объркахме. Тревожи ги нашето искане да предадат един военнопленник. Мисля, че ги плаши. Държат да свършим цялата работа още сега, тази нощ. Аз си придавам важност, но всичко върви добре, не се безпокойте. Милър, направи се, че не си особено възторжен, почеши се по брадата или ги изгледай неприветливо. Струва ми се, че те очакват това.

Милър заема „военна поза“. Какво ли ще стане, ако се изхиля? Тия германци могат да ме изправят пред военен съд, да ме обесят или друго такова. Но Шутзър играе добре. Съсредоточен е така, сякаш е замислил някакъв невероятен начин да притисне противника си на бридж.

— Казват, че ако сега вземем един пленник, те ще трябва да доложат за това и може да се появи някой от техните. Но доколкото виждам, нямат радиостанция, така че ми е чудно.

Подофицерът ни поглежда и Шутзър пак отива да говори с него. Милър мръдва с около две стъпки напред. Аз отварям някакви скапани цигари „Честърфийлд“ и черпя наоколо. Един от германците взима от полицата бутилка заедно с няколко канчета. Налива на всички от същата скоросмъртница, която ни подариха снощи. Напълва и моята чаша. Навярно така ще се нафиркам, че ще взема да улуча някого, когато разиграем сраженийцето. Шутзър пак идва до мен, Милър се влачи след него.

— Страх ги е от голямата офанзива; искат да проведем инсценировката още сега. Аз смятам, че е отлично. Милър се съгласи. Ще си съберат багажа и почваме.

Тази сутрин един от тях ходил за припаси и видял цяло шествие от бронетранспортьори и танкове. Не знам дали ни лъжат, или не; просто не ми се вярва оттук да мине някаква офанзива, а на тебе?

— Не знам, Стан. Вече нищо не ме учудва. Германците също си имат генерали и полковници, и всякаква гадна сган от военачалници. Всичко може да се случи.