Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Когато се върнахме от дозора, се играеше шах по ход на минута, но той бил изоставен заради радиосеанса.

Уеър ми отговаря веднага.

— Какво става с първо отделение, сър? Приемам.

— Още нямаме сведения. Приемам.

Надявам се, че няма да долови всеобщия стон зад гърба ми.

— Изобщо ли не са се върнали, сър? До един? Приемам.

— Да. Тук нещата са толкова зле, че автопаркът и кухнята стоят в готовност за изтегляне; никой не знае обаче в каква посока. Дори трети батальон е въвлечен на юг. Не можем да ги изтеглим, защото целият фланг ще се продъни. Нищо не знаем, дявол да го вземе. Хванахте ли вече военнопленник? Приемам.

— Снощи разузнавахме, сър, и мислим, че ще можем да заловим един тази вечер. Ще ударим поста им към десет часа, тъкмо преди смяната на караула. Приемам.

Обръщам се и смигвам на отделението.

— Е, непременно го направете. Аз ще дойда през нощта, може би дори с Лав, за да вземем военнопленника и да го докараме. Приемам.

— И Лав ли ще дойде, сър? Приемам.

— Да. Поне така мисля. Приемам.

— Нещата трябва да са доста сериозни, сър. Приемам.

— Нямате представа. Лав предполага, че едно немско отделение на такъв преден пост навярно има някаква връзка с разузнаването и ще знае какво става. Той е отчаян; полковникът непрестанно го натиска отгоре. Тук е същинска лудница. Непрекъснато имаме заседания на щаба, а никой няма понятие какво да прави. Хенеси, Първият щабен, изчезна; вече двайсет и четири часа никой не го е виждал. Турили сме двоен ротен караул и сме свили периметъра, доколкото е възможно. Приемам.

— Да, сър. Мисля, че всъщност не е необходимо вие да идвате. Кажете на майор Лав, че ще имаме военнопленника някъде малко след двайсет и четири часа и веднага ще го натоварим в джипа и ще го докараме право в щаба. Няма смисъл да рискува да идва чак дотук; тия гори са пълни с бродещи патрули. Приемам.

— Ще предам на майор Лав. Лично аз не съм във възторг от идеята да пътувам по тези пътища през нощта, в снега и без светлини. Приемам.

— Джиповете ни са в готовност за потегляне, сър, с вериги. На всеки два-три часа Милър подпалва мотора, за да не замръзнат акумулаторите и водата. Ние сме добре. Ще ви докараме военнопленника, сър. Приемам.

Майко мила, само Уеър и Лав ни трябват сега да ни се разхождат тук! Работата с Уилкинс никога няма да се получи.

— Добре. Направете, каквото можете. Ако вашето отделение успее да отвлече някой тип, ще измиете лицето на целия разузнавателен взвод в очите на Лав, това поне е сигурно, майка му стара. Приемам и край на предаването.

— Край на предаването, сър.

Изключвам радиото и наблюдавам как лампичката угасва. Вдигам глава. Над мен стои Мел със забити в бедрата юмруци.

— Цялото първо отделение да изчезне! Боже мой, останахме само шестима в тоя взвод. Същото като в Първата световна война; няма и няма край. Умът ми не го побира, че това можа да се случи с мен.

— Мел, просто ще отидем на тоя дозор, ще разиграем стрелбата, ще подберем приятелчетата фрицове и ще се приберем в замъка, преди ония лами да са се домъкнали. Ще оставим Уилкинс на радиото. Така ми изглежда най-смислено.

Гордън извръща лице.

— Нищо не е смислено. Как може въобще да има нещо смислено в една война, която по своята същност е безсмислена?

Милър, Мънди и Шутзър са чули всичко; няма какво повече да се каже. Първият ми подтик е да излетя навън заедно с Шутзър и двамата да свършим цялата работа. Би било най-просто. Но германците искат шумотевица и стрелба; ще се чуе по-добре, ако вземем цялото отделение.

И така, ще оставим Уилкинс на радиото. Ще се оправим бързо, ще се върнем тук, ще претупаме тегленето на сламки на Отеца и ще бъдем свободни у дома.

Смятам да тръгнем към единайсет; тогава ще имаме достатъчно време да свършим цялата работа, преди да се е появил Уеър. Все не ми се вярва Лав да вземе да се домъкне чак дотук с джипа в тъмното, където действително има опасност от чист, пълнокръвен германски патрул.

Няма още десет и половина, а ние започваме да се готвим. Казвам на Майката, че излизаме за залавяне на език. Давам му наставления, ако до два часа не се върнем, да се свърже с полка. Той явно е облекчен, че няма да идва с нас. Няма по-мръсна работа от тия дозори за залавяне на език.

Никой не обелва дума за първо отделение. Няма какво да кажем. Отменил съм караула, тъй че Уилкинс ще бъде сам в замъка. Мисля си да го накарам да застане на пост до моста само за да спазим устава, в случай че Уеър действително дойде. Но се отказвам. Ако работата върви както трябва, няма да ни отнеме дълго.