Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Исках просто да знае, че няма да хвърляме повече гранати по тях, това е. Беше нещо като предложение за мир.

Мел пристъпва към Мънди и разтърсва ръката му. Смее се.

— Трябва да призная, че си много хитър, Мънди; гледай ти, да вземеш да им подариш всичките тия цигари! Но пък да убиваш хора по Коледа, не е много в коледен дух, тъй да знаеш.

Мел подава наденицата на Мънди.

— Хайде, хайде, Гордън; няколко цигари няма да им навредят чак толкоз.

Гордън взима от Мънди бутилката на германците и измъква тапата. Мънди вади чекийката си и почва да реже наденицата на парченца. Гордън внимателно души виното.

— Леле, това се казва вино! Мяза на джин или водка, наистина е силно, удря те в главата.

Отново подушва, после леко отпива. Наблюдаваме го как клати глава, а очите му се насълзяват. Минават няколко секунди, преди да проговори.

— Вино и половина! Сега ще се стоплим всички. Откъде ли имат такива неща?

Протяга бутилката към Мънди, който раздава наденицата: на всекиго по парченце — пак причастие, нафора от наденица. И ракия вместо Христова кръв.

— Внимавай, Отче! С това не се служи литургия. Бас държа, че е висок градус. Но ще ти пораздвижи кръвчицата, за да можеш после да висиш навън в тъмното.

Мънди поглежда часовника си.

— Майко мила, защо не ми казахте по-рано бе, момчета? Закъснели сме с цели пет минути. Мислех, че чакаме те да се обадят.

Скача и събира вещите си. Уилкинс също става стреснат.

— Ти стой тук, Ванс. Достатъчно си висял вън на студа. Ще оставим по един човек във всеки окоп за тази нощ. Никой няма да ни връхлети изневиделица. Нали не възразяваш, Отче? Аз ще дойде с теб, ако не ти се стои сам.

— Не, няма защо. И без това искам да остана насаме с мислите си. Ние, свещениците, наричаме това размисъл, но всъщност то си е да останеш насаме с мислите си, с твоите си мисли, ти си стой тука. Между другото каква беше паролата?

— „Звън-звън звънчета“. Но и няколко стиха от „Тиха нощ“ биха ти свършили работа.

Когато Шутзър и Милър пристигат, пускаме бутилката за втори тур и нарязваме още наденица. Наденицата е разкошна, по-добра от оная, която изпращаше майката на Къроло, и от другата, която той обираше от умрелите. Тая трябва да е била изпратена на някого от германците от дома му, не е обикновената армейска. Шутзър е очарован.

— Без майтап, това е екстра наденица! По нищо не отстъпва на еврейската. Мисля да почна Коледа с нея.

Гордън отново отпива голяма глътка от бутилката. Ако продължаваме така, всички ще се натаралянкаме. Може би тъкмо такъв е замисълът на германците; да ни натряскат, та после да ни очистят. Гордън подава бутилката на Уилкинс.

— Точно така, Шутзър. Тогава това обяснява всичко. Как не се сетих по-рано? Та тия там просто не са чисти германци; те са еврейски шпиони, облечени в немски униформи, и се опитват да измъкнат от нас важни сведения. А това тук са последните остатъци от домашните им припаси, които са си донесли от гетото.

— Внимавай с тая наденица, Уонт; може в нея да има скрит микрофилм; ще откриеш скривалището на германското тайно оръжие. Провери също и дъното на бутилката.

Шутзър отпива глътка и се взира през гърлото на бутилката.

— Да, нещо като китайска курабийка. Обаче, Гордън, цялата ти теория отива на кино. Как могат банда еврейски кучета да представят такава коледна сцена, до последната свещичка? Нещо не съвпада. Не, явно това са най-обикновени домашни зелки, но с добър вкус към наденицата, трябва да призная.

Оставяме половината бутилка и по-голямата част от наденицата за после. С такива добавки обикновеният дневен порцион може да стане почти приемлив. Шутзър слага вода за кафе. Милър и аз се пъхваме почти едновременно в леглата. Имам чувството, че е Бъдни вечер, независимо какъв ден е. Това ще бъде първата ми Коледа далеч от дома, ако я доживея — а може би вече съм я преживял.

Милър ме разтърсва и аз в миг се намирам седнал на ръба на дюшека. Гроги съм. Оглеждам се — огънят пламти. Сега горим рамките на картините. Под погледа ми Шутзър натиска една, начупва я по ъглите на четири парчета и хвърля едното в пламъците. Трябва да сме доста зле, щом като Уилкинс е пожертвал тези резбовани дъбови рамки. Беше ми обърнал внимание върху тях, когато разглеждахме картините. Хвърлям поглед към цигулката — все още е на мястото си; значи, не сме станали чак такива вандали.

— Какво ще стане с онази работа, Уонт? Още ли държим на нея? Да отида ли в зелената зала да се преоблека? Майката е горе. Вече наистина е на ръба на лудостта; трябваше да се преборим с него, за да вземем тия рамки. Нарече Стан „предател на всичко, за което се е борил неговият народ“. Трябва да направим нещо, преди окончателно да е изперкал.