Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Свещичките на елхата вече догарят. Духа ветрец и те горят бързо; някои даже са угаснали. Загледан в тях, потъвам дълбоко в себе си. Не съм забелязал германците да си дават някакъв знак, но ето че те бавно се изнизват в гората, поемат нагоре по хълма и се изгубват.

Остават да горят само две-три свещички. Обръщаме гръб на елхата и се запътваме нагоре към замъка. Милър и Шутзър имат да стоят още половин час. Почти не продумваме; направо сме онемели.

Прибираме се вътре и Мънди пръсва подаръците на германците по единия дюшек. Гордън подпира пушката си до стената и сяда на друг. Досега не бях забелязал колко съм нервен, но ето че треперя. Не мога да възприемам тези неща като другите. Навярно типът „творческо въображение“ не е създаден да си играе на война, или пък може би съм просто изнежен страхливец.

Доволен съм, че съм под покрив и имам повече от два часа до мига, в който ще трябва да изляза навън. Поемам дълбоко въздух. Ще ми се Гордън да беше на пост; така ми се пуши тъкмо сега. Гордън изува ботите си.

— Я ми кажи, Мънди, ти да не би да си учил немски в семинарията, за да заминеш за Берлин с папския нунций да просвещаваш диваците — нещо като мисионер, а? Или може би си немски шпионин, изпратен сред нас, за да подрива духа ни с тия християнски дивотии. Какво, по дяволите, си говорихте с онзи там? Да не би пък той да знае английски?

Мънди се труди над ботите си. Протяга се и се прозява, повдига плетената си шапчица на три-четири пръста над главата и се чеше по темето.

— Е, ами че просто му повтарях „Честита Коледа и Нова година“. Казах го някъде около петдесет пъти. „Честита Коледа, честита Нова година“.

— А той какво ти говореше? Какво точно ти каза?

— Беше нещо като „Пролетен рай пак“. Каза го много пъти. После, като ми подаваше хляба, рече: „Ай, аз грешен.“ Поне така ми се стори. Не съм му чат на немския. Знам няколко думи на ирландски и помня наизуст много латински текстове, но на немски нищо.

Чак години по-късно, когато веднъж прекарвах Коледа със семейството си на езерото Щарнбергер край Мюнхен, разбрах какво е чул Мънди. „Frohliche Weihnacht“ означава „Честита Коледа“, а „Weihnachts geschenk“ — коледен подарък. Били сме толкова близко до истината. А кой знае какво е разбрал германецът от думите на Мънди.

Пред вратата се чуват стъпки. Още е рано за Шутзър и Милър, тъй че подскачам. Майка Уилкинс е. Бяхме забравили за него, а той през цялото време е стоял горе на хълма. Лицето му е някак издължено и побледняло. На върха на червения му нос виси вечната перлена капчица.

— Всичко наред ли е? Какво стана? Никой не отговаряше на телефона. Май че отнякъде пееха.

Гордън скача, приближава се до Майката и му помага да снеме двата патрондаша, поема пушката му и откача гранатите.

— Божичко, извинявай, Майка. Съвсем те забравих. Няма нищо. Германците искаха само да внесат малко коледно настроение, това е всичко. Дори Отец Мънди взе, че излезе насреща им и си размениха някакви подаръци.

Жал ми е за Майката, когато виждам как се втренчва в Гордън при тези думи. После поглежда към мен.

— Какви ги измисля той, Уонт? Така ли беше наистина?

— Точно така, Ванс. Изглежда, че специално тази част от немската армия вярва в необходимостта от прекъсване на войната от време на време, както рицарите в средновековието, да речем, са спирали да се бият в неделя.

Майката сяда на крайчеца на единия дюшек до Мънди, който се мъчи да отвори бутилката, получена от германеца. Но все още не се е успокоил; почти съм готов да си призная всичко. Може би Майката, тъй или иначе, ще възприеме идеята; може би Мел е прав.

— Ей Богу, Уонт, не знам дали ще мога да издържа дълго при тоя вид война, дето ту я има, ту я няма. Бих предпочел да си стоим настрана едни от други, освен когато трябва да се сражаваме. Не мога да понеса това.

Гордън се мъчи с жилавата ципа на наденицата. Изважда щика си.

— Я ми кажи, Мънди, какво още даде на тия германци, освен последната ни бутилка вино, дявол да го вземе?

Хвърлям поглед към часовника на Мел. Време е за смяна на караула. Решавам да го намалим до един човек на всеки пост, ако и другите са съгласни. Не си спомням чий ред е сега. Мисля, че на Мънди и Уилкинс.

— Нищо особено не съм им дал. Тук нямаме нищо ценно; поне нищо действително наше, което бихме могли да им подарим. Дадох му малко от ония яйца на прах, които никой не яде, шест от рибните консерви, които намерихме тук, и всички пакетчета с лимонада. Ах, да, и още десет пакетчета цигари по четири броя. Какво пък, по дяволите, нали е Коледа, не е ли тъй? Или поне наближава. Дадох му и една лимонка.