Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Измъквам се от спалния чувал и взимам слушалката. Ето че стомахът ми пак се свива; сега пък какво има, по дяволите?

— Какво има, Стан?

— Нашите германски приятелчета пак дойдоха. На пътя при плашилото са. Може би ей сега ще вземат да ни направят някой снежен човек, седнал на земята, с цигара в дълго цигаре. Айде, наште, ще водим война със снежни човеци! МАМ КАМ РУЗ ФЕЛТ!

— Е, това вече е прекалено; предавам се, Стан.

— По дяволите, нищо не разбираш, Уонт. Те искат да се предадат. Дявол да го вземе, сякаш въобще не ги е грижа дали ги виждаме, или не; доколкото схващам, са невъоръжени.

— Спомни си как измъкнаха отнякъде онзи шмайзер и пушката. В края на краищата те са „врагът“ , твоите нацистки убийци.

— Да, знам. Почакай за миг.

Отдалечавам слушалката от устата си. Гордън се е надигнал на лакът, а Мънди ме зяпа, подпрял лакти на коленете си. Обяснявам им положението. Уилкинс вече си обува ботите и си слага коланите. Пак изглежда уплашен.

— Спокойно, Майка; няма нищо, освен дето нашите щурави германци пак си играят на някаква нова игра.

Надявам се, че съм прав. Чакам.

— Уонт?

— Да; какво става?

— В тъмното не се вижда добре какво точно правят, но са петима или шестима и се бъхтят като луди. Носят нещо голямо, но явно не е снежен човек. Може да е минохвъргачка? Може би ще е най-добре да изпратиш някого на горния пост, за да ни прикрива оттам.

Гордън също се е измъкнал от чувала си и бързо се облича. Мънди усилено се мъчи да надене ботите си.

— Мел, вървете с Майката на върха. Стан вика, че са петима-шестима и работят над нещо, може би инсталират минохвъргачка!

Майката и Гордън грабват пушките си и изхвърчават навън, преди Стан отново да се обади.

— Уонт, според Милър те явно поставят в края на пътя нещо високо.

— Гордън и Уилкинс тръгнаха за другия пост, Стан. Да дойда ли при вас?

— Не, все още не ми се вижда особено сериозно; просто е толкова странно. Ще държим връзка и ще ти съобщаваме какво сме открили. Милър тръгна пълзешком покрай стената, за да разгледа по-отблизо.

Той затваря. Звъня на горния пост. Добре, че не махнахме телефона оттам. Отговаря ми Гордън.

— Какво виждаш, Мел?

— Не виждам много добре, защото очите ми не са свикнали с тъмнината, но на моста като че работи цял екип от пътно строителство. А Майката още малко, и ще се насере в гащите.

— Виждаш ли какво правят?

— Дявол да го вземе, не! Виждаме само, че са неколцина; може би почти цяло отделение.

Уилкинс иска да знае дали да открием огън, ако се приближат към Шутзър и Милър.

— Дай ми Майката, моля те.

Телефонът дрънчи, удря се в каската на Уилкинс. Той шепне:

— Сержо! Нашите са в лоша позиция! Тия германци могат да се втурнат напред и да ги пометат от раз, ако рекат!

— Не се безпокой, Ванс. И двамата имат гранати, а пък и аз съм във връзка с тях. Шутзър не изглежда обезпокоен; казва, че германците дори не били въоръжени; всъщност смята, че може би правят снежен човек, обявили са му състезание; дори твърди, че сме водели война със снежни човеци.

— Не разбирам, Уонт. Какво, по дяволите, става тук? Обикновено Майката спазва клетвата, дори когато е под напрежение. Предполагам, че освен Отчето той е единственият, който действително я спазва.

— Успокой се, Майка. Дай ми пак Гордън.

— Уонт, току-що видях светлинка. Някой запали клечка кибрит насред откритото, без изобщо да се крие. Чакай малко! Виж ти, още една клечка и още една. Ама работа, сега горят поне шест клечки. Моля ти се, още една! Чакай, не затваряй, Уилкинс пак иска да ти каже нещо.

Горя от нетърпение да говоря с долния пост. Нещата започват да ми изглеждат сериозни. Но изслушвам Уилкинс.

— Та това е коледна елха! Тия германци са застанали в снега насред пътя и палят свещички върху коледно дърво. Ама че работа; какво значи всичко това?

— Мисля, че Коледа, Майка. Затвори сега, че искам да говоря с Милър и Шутзър.

Звъня на другия пост. Отговаря ми Шутзър.

— Вижда ли се при вас, Уонт? Майка му стара, това е истинско коледно дърво. Тия смахнати зелки взеха, че забучиха в снега цяла елха, баш по средата на пътя, туриха й даже свещи и ги запалиха, а по клоните висят ябълки и картофи. Има дори изрязани от картон звездички.

— Ела тук! Чакай малко! Сега пък единият от тях слага нещо на снега под елхата. Това е същият подофицер, с когото говорихме вчера. Другите зелки стоят на отсрещната страна на пътя, ухилени до уши. Боже мой, изглеждат съвсем изпаднали; пред тях ние сме толкова спретнати! Трябва да видиш това, Уонт. Инак никога няма да повярваш.