Уилям Уортън - Отбой в полунощ

Искат да ги пленим ужким в сражение. Поне така разбрах. Дай някакъв знак на съмнение, Милър; можеш да погладиш брадата си, като че си Платон, който спори с Аристотел.

Милър изпълнява указанието. Може би всичко идва от бриджа и непрестанните им игри — те сякаш не виждат разликата между това да играеш на живот и смърт и на някаква си игра. Просто си играят с тая работа. Шутзър се обръща към подофицера и отново започва разговор. Някак все не мога да вместя тоя Шутзър, който ръкомаха, клати глава и говори напевно, в представите си за нашия Шутзър. Кой е истинският? А кой е истинският Милър? И кой съм аз? Със сигурност знам, че съвсем не съм сержант от разузнавателно отделение в истински пехотен полк.

Наблюдавам как Шутзър и Милър разиграват сценката си. Слушам какво превежда Шутзър на Милър и какво му отговаря Милър. Най-лошото е, че никак не им се ще да ни дадат още отсега един пленник. Предполагам, че ни нямат чак толкова вяра. Шутзър им обяснява, че нашите офицери ни натискат за един пленник, когото да разпитат за събитията на Изток.

При тези думи другият германец се приближава и двамата си баят нещо. Шутзър изважда цигари и черпи наоколо.

Накрая те настояват да отидем довечера при тях, да вдигнем голяма олелия със стрелба от леки оръжия, може би и с няколко гранати, а после да ги приберем. Казват, че ще трябва да оставят по-голямата част от снаряжението си в хижата, за да изглежда, че уж са били изненадани. Убедени са, че голямата офанзива скоро ще мине оттук.

Така, след още доста пазарлък, Шутзър и Милър идват при мен. Сценката със залавянето е назначена за същата вечер в полунощ. Те ще се строят на поляната пред хижата, а ние ще се появим на върха на хълма, откъдето ги шпионирахме първия път с бинокъла. Ще имаме голямо предимство. Не изглежда като капан, а просто като някакъв сложен начин да се предадат. Все още се боя, но навярно безпричинно; всичко се нарежда чудесно. Не знам защо, но изпитвам дълбок страх. Ще ми се да прочета стихотворението на Милър за страха. Мисля, че мога да прибавя и аз нещо.

На връщане Шутзър и Милър все ги напушва смях. Непрестанно си преповтарят разговора, преговорите, сякаш анализират разиграването на партия бридж. Бих желал аз да съм разпределял картите, та да знам по-добре какво ще стане, какво е заложено в картите.

Когато се връщаме в замъка, всичко е наред. Уилкинс отново се е шмугнал на тавана, така че лесно събирам отделението. Извиквам дори Мънди от поста. Милър се преоблича в обикновените си дрехи, а Шутзър разправя станалото. Мънди е като замаян.

— Ама наистина ли? Ходихте пак да говорите с тях и те са готови да ни последват съвсем безпрепятствено?

— Точно така. Само трябва да инсценираме цялата работа със сражението. Всъщност това дори ще е от полза за нашия план да изкараме Уилкинс голям храбрец. Ще придаде на нещата достоверен елемент. Ще ги докараме тук и тогава ще разиграем състезанието по шах, за да определим кой измежду нас ще бъде героят.

Мънди се изправя и закрачва напред-назад извън кръга от дюшеци със своята четирийсетинчова крачка.

— Вижте какво, Ванс никога няма да се съгласи с тая работа на базата на турнир по шах. За него това би значело да получи нечестно предимство. Трябва да направим така, че да изглежда съвсем произволно и случайно, а аз се сещам как може да стане.

Всички утихваме и зачакваме Отчето да продължи. Прав е. Уилкинс би спечелил на шах без никакво усилие, дори ако играе срещу всички ни наведнъж на отделни дъски или пък само на една.

— Ето какво ще направим. Ще теглим сламки. Само че всички ние ще знаем коя е печелившата, да речем, втората от края, и няма да я издърпваме. Аз ще ги държа; Ванс ми има доверие, ще докарам работата така, че той да тегли последен и със сигурност да спечели. По този начин няма да седим да разиграваме шахматен турнир, докато наоколо ни е пълно с германци, а и Уеър и Лав могат всеки момент да се появят. Как мислите?

Ние се споглеждаме. Шутзър се приближава на пръсти до Мънди.

— Дай да те целуна по тиквата, Мънди. Явно тукашната изтънчена атмосфера не е помътила ума ти, както смятах през всичките тия месеци. Точно така ще направим. Сигурен съм, че Майката ще се навие. Не може да не си дава сметка колко е загазил. Мисля, че ще се хване за тази възможност.

Мел пак клати глава, но е с нас. Загрявам радиото; искам да разбера какво става с първото отделение, ако вече има някакви сведения. Всички се струпват около мен. Господи, представляваме коктейл от миризми, най-вече лоши! Мисля, че най-голямата воня идва от краката ни; почти всички сме събути. Явно подсъзнателно вече сме приключили войната.