Уилям Уортън - Отбой в полунощ

— Трябва първо да доложа на Уеър. Мога да му кажа просто, че имаме възможност да вземем няколко военнопленници.

— И какво, мислиш, ще направи Уеър?

— Предполагам, че ще съобщи на Лав.

— Тогава знаеш не по-зле от мен, че Лав сам ще долети тук и ще нагласи цялата работа така, че да изглежда като генерал Патън, спечелил войната с голи ръце. Навярно дори ще организира някой смахнат дозор за залавяне на военнопленници и сам ще го предвожда. Не е ли така?

Знам, че е прав. Веднъж Макс Луис беше изпратен на самостоятелна акция да провери един мост за мини, когато двама германци го хванаха. Но при бомбардировката германците взели, че се предали на него. Той ги подкарал към лагера и минал с тях пред капитан Ендърс в батальона, който веднага позвънил в полковия щаб. Тогава Лав скочил в джипа и подкарал право нататък, а после се появи в дивизията с изваден пистолет, пазейки пленниците. Луис си изкара три дена шляене в полевата кухня, но Лав си издейства цяла бронзова звезда.

— Така е, Стан. Така стоят нещата в армията. Нищо не можем да направим. Почакай; колко е часът? Трябва да се обадя в замъка.

Закъснели сме с пет минути. Навъртам и Майката ми отговаря.

— Всичко наред ли е при вас, Уонт?

— Разбира се, Ванс. Шутзър разработва примирието в подробности. Дава на германците Тексас, Мисисипи, Луизиана, Джорджия, Алабама, Северна и Южна Каролина в замяна за цяла Германия плюс Франция.

— Кажи честно, Уонт, какво става според теб? Може би германците знаят, че сме в капан, и си играят с нас като котка с мишка. Веднъж, когато беше съвсем, съвсем тихо, ми се стори, че чувам тежък артилерийски огън някъде на юг и даже зад нас. Смяташ ли, че германците може да подготвят атака?

— Успокой се, Ванс. Единственото, което се чува, е цигулката на Гордън. Това ме навежда на мисълта, че войната може би вече свършва.

— Господи, надявам се! Стига ми толкоз.

— А сега лягай да спиш. И повече никакви поредни караули, макар че много ти благодаря. Време е и ти да поспиш.

— И без това не бих могъл да заспя; в ума ми непрекъснато се върти тая лудница. Не мога да спра мислите си.

— Така е, Майка, но все пак се отпусни и опитай. Слушай Гордън и си представи, че си на концерт с Линда. Няма да усетиш как ще се озовеш у дома. Помъчи се да забравиш.

— Добре. Благодаря. Ще опитам.

Майката отново е напрегнат, няма що. Не се шегува, не вижда смешната страна на нещата. Аз самият съм доста зле, но по друг начин. Ние имаме какво да правим. Затварям. Шутзър стои облакътен на стената; толкова е нисък, че едва достига перваза с лакти.

— Слушай сега, Уонт. Да речем, че опитаме такъв сценарий. Ще твърдим, че един от нас, съвсем сам, е пленил цялата тая тайфа германци, подобно на сержант Йорк. После ще го изкараме втори Оди Мърфи. Ще му донесе най-малкото сребърна звезда; може дори да го върнат у дома като герой от фронта за укрепване на морала в тила. Ще го вземат да държи реч по училищата или да открие някой и друг наборен център, издокаран в чиста, изгладена униформа, обсипана с медали. Как ти се струва?

— Струва ми се достойно за военен съд.

— Откъде ще разберат?

— Ами нали ще ни трябва почетна грамота от офицер?

— Уеър ще бъде с нас. Можем дори да го повикаме, след като извършим цялата акция, и да му припишем част от действията. Може например той да кара единия джип, пълен със зелки. Все ще измисля нещо; остави това на мен. Но заради Уилкинс трябва поне да опитаме.

— Заради Уилкинс ли?

— Разбира се, че за кого другиго?

— Господи, Шутзър, какъв мозък си! Чакай да помисля. Та това ще бъде чудесно! Всички ще свидетелстваме как сме били сгащени или нещо подобно и във върховния момент Уилкинс е пристигнал и спасил положението. Уеър и без това все яде попарата на Лав, задето не щурмуваме достатъчно. Няма да му се види лошо. А и какво друго би могъл да направи? Да изкара цялото отделение лъжци? При това ще имаме тайфа истински немски неприятели в подкрепа на нашата история. Какво може да стори? Това със сигурност би разрешило нещата. Исусе!

Шутзър пали цигари и за двама ни, отново с една клечка. Изпушвам по-голямата част от цигарата, докато прехвърлям всичко в ума си. Шутзър мълчи. Явно от него ще излезе страхотен рекламен агент или управител. Знае кога да притисне човека и кога да го изчака.

— Добре, Стан. Как ти изглежда следният вариант: ще кажа на Уеър, че отиваме на дозор за повторна проверка на колибата, защото сме чули оттам някакви шумове. Ще му кажа дори, че миналата нощ отново са идвали.